Читать «Ответен удар» онлайн - страница 126

След като закрепи здраво въжето и седалката на Джилиън, а после и своите, той огледа мястото. Широката полегата платформа започваше от мястото, където бяха застанали, и се издигаше настрани под наклон. Първият въпрос изникна в ума му, беше докъде стига. Измъкна от раницата си предмет, наподобяващ сгъваема ски щека, и разгъна телескопичната сонда за лавини в цялата ѝ дължина, докато достигне скалата.

- Какво правиш? - осведоми се Джилиън.

- Виждаш ли как ледът се издига нагоре? - посочи той издатината пред тях.

- Да.

- Това образувание, приличащо на рампа или вълна, се оформя, когато се редуват топене и замръзване на леда. Натрупва се много бързо и може да бъде изключително крехко.

- И какво смяташ да правиш? Да изпиташ якостта му?

Харват кимна.

- Шегувах се - каза тя. - Ами ако пропадне?

Харват я опаса около кръста три пъти с въжето си и го завърза с двоен възел. Когато огледа отново дали точките и за закрепване са фиксирани здраво, подхвърли:

- Тогава ще се радвам, че си вързана за мен.

След като ѝ показа как правилно да развива въжето, взе сондата и започна да се отдалечава от скалата по продължение на ледената площадка.

Докато се придвижваше, под котките му се пропукваха и отчупваха големи късове втвърден, покрит с лед сняг. Стъпките му пробиваха коравата снежна покривка и звучаха като изстрели, които надвиваха свистенето на вятъра. Харват погледна няколко пъти зад гърба си, за да се увери, че Джилиън държи здраво осигурителното въже.

Проверявайки на всяка крачка здравината на снежната повърхност пред себе си с лавинната сонда, той напредваше мъчително бавно. Сякаш се катереше по хлъзгав, стръмен, заснежен покрив. Острите зъби на котките подпомагаха придвижването му, но Харват се тревожеше да не пропадне цялата повърхност под краката му. Продължи да върви напред, опитвайки се да не мисли за това.

Постепенно установи равномерен ритъм, първо забождаше сонда, после правеше крачка, отново - сондата, пак крачка Това придвижване имаше хипнотичен ефект върху Харват и той буквално трябваше да разтърси глава, за да съсредоточи ума си върху онова, което правеше. Най-сетне стигна до върха на склона, спря и се огледа наоколо, доколкото бе възможно през засилващия се снеговалеж. От едната му страна високо в небето се извисяваше Монвизо, а от другата склонът сякаш слизаше стремглаво надолу и стигаше до голямо ледено поле.

Беше обяснил на Джилиън, че може да го последва, когато ѝ даде знак. Само трябваше да развърже въжените примки около кръста си и да стъпва съвсем точно в следите му. След като и сигнализира, тя отви помощния ремък и го нави на земята, за да не се оплете с нейното въже. После, подобно на акробат, внимателно започна да стъпва в очертанията на подметките му, напредвайки към върха на склона.

Справяше се чудесно и беше стигнала до средата, когато до ушите на Харват долетя поредица от тътнещи звуци, сякаш три минохвъргачки бяха открили огън едновременно. Джилиън също ги чу и спря незабавно, замръзвайки в стъпките му. За миг той помисли, че може да е гръмотевица, но знаеше, че не е това. Мълниите обикновено гърмяха над главата, а не под краката ти. За известно време се възцари тишина. Дори вятърът и снеговалежът сякаш бяха стихнали.