Читать «Ответен удар» онлайн - страница 124

Вървяха още двайсетина минути, като спираха все по-често, за да може Харват да провери местонахождението им на резервното джипиес устройство, което беше открил сред екипировката на Бернар. Когато се добраха до мястото, посочено на сателитната снимка, той вдигна облечената си в ръкавица ръка, за да покаже, че най-сетне са стигнали. Вятърът вече фучеше така силно, че двамата с Джилиън трябваше да викат, за да се чуват. Заваля сняг и ледените кристалчета, завихряни от виелицата, се врязваха в лицата им като строшено стъкло.

Харват се приближи внимателно към ръба, заби котки в леда и се опита да надникне, но не видя нищо. След като провери още веднъж данните на джипиеса и сателитната снимка, той започна да разтоварва багажа си. Сложи на земята четири намотки въже, по петдесет метра всяко, и извади чифт леки алпийски седалки за катерене. Помогна на Джилиън да нахлузи нейната и докато я пристягаше, усети как тя потръпна.

- Сигурна ли си, че искаш да го направиш? - попита я той.

Макар че Джилиън не се беше катерила никога през живота си, тя изглеждаше изключително добре подготвена физически, но не това тревожеше Харват. Освен че изискваше издръжливост, катеренето беше игра за ума и налагаше сто процентова концентрация. На няколко пъти ѝ беше дал възможност да се оттегли, но тя все отказваше. Искаше да види с очите си находището, ако изобщо стигнеха до него.

В отговор на въпроса му Джилиън го погледна право в очите я каза:

- Само ми кажи какво да правя.

Трябваше да ѝ се признае - имаше кураж. Той изобщо не се съмняваше, че я е страх - всеки здравомислещ човек би се уплашил при мисълта за онова, което се канеха да направят. Дори адреналинът на Харват се беше покачил, но разликата между живия и мъртвия катерач се състоеше в това как човек се справя със страха си. Дали Джилиън щеше да позволи на своя да я погълне и парализира, както в парижкия клон на „Сотбис“ и в универсалния лондонски магазин, или щеше да го впрегне да работи за нея?

Вярно, случилото се в аукционната къща и в ,, Харви Никълс” беше свързано с оръжия и куршуми, а не с въжета и планини, но Харват нямаше намерение да рискува. През цялото време, докато се изкачваха нагоре, той си съставяше мислен списък на начините, по които безопасно да улесни слизането на Алкът в пропастта. Първата и най-очевидна възможност беше да я спусне сам, но без пряка видимост и подходящи средства за комуникация това криеше твърде много рискове и той я задраска от списъка. Вторият вариант беше и двамата да слязат с едно и също двойно въже, но това несъмнено щеше да изисква Харват да тръгне пръв и ако по някаква причина Джилиън спреше над него, щеше да му трябва дяволски късмет, за да върне и двамата горе на пътеката. Най-логично беше да се спуснат с двойни въжета едновременно.

Той огледа скалата над прохода и потърси точки за закрепване на въжетата. Огледа за белези от предишна алпийска осигуровка, останали от Бернар. Фактът, че не откри такива, говореше, че или са попаднали на погрешно място и Бернар никога не беше минавал оттук, или някой беше зачистил много добре следите. Макар да не му се искаше да приема втората хипотеза, имаше лошото предчувствие, че може би тя е вярната.