Читать «Ответен удар» онлайн - страница 125

След като подготви закрепването с комбинация от алпийски клинове и френдове, Харват завърза едно двойно въже и пусна свободния край в пропастта. Провери за последен път седалката на Джилиън, а после и своята. Прокарвайки едно от въжетата през седалката ѝ, той го затегна силно и я накара да се облегне назад още докато стояха на прохода, просто за да свикне с нея.

- Запомни - ще го направим полека. Не като по филмите. Няма да се отблъскваме със стъпала от скалата или нещо такова. Просто се отпусни на седалката и ще се спуснем бавно, разбра ли?

Джилиън кимна утвърдително и като допълнителна мярка за сигурност Харват свърза седалката си с нейната с дълъг осигурителен ремък.

С гръб към пропастта, Харват направи последна проверка на екипировката, нарами раницата си и разясни на Джилиън най-страшната част на спускането - прекрачването на ръба и увисването.

Може би краката и се движеха малко несигурно, но и правеше чест, че следваше указанията безпрекословно и не спря нито веднъж. Подобно на много новаци алпинисти, тя се страхуваше да отпусне докрай тялото си в седалката и затова стискаше въжето много по-здраво от необходимото. Харват я насърчаваше да го направи, но едва когато ръцете и раменните мускули започнаха да я болят, тя си позволи да се облегне назад.

Това не бяха най-добрите условия за първо спускане с виещия вятър, който блъскаше телата им и заплашваше да ги удари в отвесната скала пред тях, но Джилиън се справяше изненадващо добре. Личеше и, че е уплашена, но овладяваше страха си и се концентрираше върху онова, което той ѝ казваше да прави. Беше изключителна добра ученичка.

Харват също имаше опасения относно спускането им, и то най-вече заради метеорологичните условия. Планинската мъгла се сгъстяваше и силно намаляваше видимостта им. Нямаше как да разберат дали ще стигнат до някаква опора за краката, преди да им свърши въжето. Тъкмо затова трябваше да слизат полека. Последното, което им трябваше сега, беше някой от тях да счупи крак или нещо по-лошо.

Двадесет и пет метра по-надолу мъглата се разреди и след още десетина метра под краката им се откри широка, полегата площадка. Харват се освободи от осигурителния ремък, който го свързваше със седалката на Джилиън, и леко ускори спускането си. Когато тя успя да го достигне, котките му вече бяха здраво забити в твърдия сняг долу.

- Да не сме сбъркали? - попита Джилиън, щом се изправи и се огледа разочарована. - Тук няма нищо.

- Не се знае - каза Харват, след което извади от грейката си една от сателитните снимки и се вгледа в нея. - Минало е повече от година. Когато става дума за сняг и лед, това е много време.

Джилиън наблюдаваше Харват, който извади още две въжета от раницата и фиксира поредната серия точки за закрепване, като заби клинове в скалата зад тях. Той подсигури въжетата, които бяха използвали досега, за да не ги отнесе вятърът, и се захвана със следващия етап - подготовката за ново спускане.