Читать «Ответен удар» онлайн - страница 98

Първоначално ги полагали в прилежащи към църквата костници, но много скоро и те вече не вършели работа. Затова започнали тихомълком да изкупуват сградите в околността и да ги използват като тайни костници. Понякога зазиждали телата в стените, а апартаментите давали под наем, за да възстановят част от разходите си. Друг път оставяли труповете на горните два етажа и отдавали долните. Всичко вървяло добре, докато стените и подовете не тръгнали да загниват и във всекидневните не започнали да падат трупове.

Зазиданите тела падали дори от общите стени в съседните сгради. Точно тогава Париж открил изход от ситуацията. Вече били престанали да добиват камъни в каменоломните под десния бряг, защото се страхували, че изровените тунели са го отслабили така, че всеки момент може да рухне. Но те били идеалното място за преместване на съдържанието на костниците. Мъртъвците били извозвани с каруци по тъмно, черепите и костите били струпвани в тунелите и - voila - така се родили парижките катакомби.

Гледката на фреските по-рано през деня накарала Харват да се замисли. Той открил клуба, където работел диджеят от съседния апартамент, и научил, че през следващите два дни човекът ще устройва рейв парти в Кале. След това направил малко проучване в Националната библиотека и разбрал, че всички сгради в този квартал са на възраст поне няколко века. Стената, отделяща апартамента от кабинета на Моли Дейвидсън, е била строена по същия начин, както са строели и преди повече от петстотин години - от камък и хоросан.

- Дано имаш по-голям чук, ако се каниш да направиш онова, което си мисля - подметна Джилиън, щом Харват отвори капака на големия пластмасов куфар и го отметна назад.

Освен още едно оръжие, Озан Калъчкъ му бе осигурил и още друго. В куфара лежеше инструмент, наречен „скоростна бетонорезачка”, или РАПТОР. Приличаше на голям пожарогасител с дълъг накрайник. На практика това беше газов пистолет, задвижван от хелий, който можеше да изстрелва стоманени пирони със скорост километър и половина в секунда, пет пъти по-бързо от скоростта на звука и да пробива бетон с дебелина над петнадесет сантиметра.

- Какво е това по дяволите? - изненада се тя.

- Нашият пропуск за съседния апартамент - отвърна Харват като извади от куфара дълъг черен заглушител и го зави на накрайника на раптора. - Трябва ни още нещо.

Отиде при една купчина щайги за мляко, пълни с музикални дискове. Когато започна да ги разглежда, каза:

- Първо трябва да премахнем гипсовата мазилка, а после с помощта на раптора ще пробием стената. Но дори и с този заглушител пак ще вдигнем доста шум. Не искам да завися от разписанието на метрото, за да прикрием звука. А и обичам да си подсвирквам нещо, когато работя. А ти?

- Зависи от мелодията - отговори тя.

Харват извади един диск, озаглавен „Най-големите фънк хитове“ на Джордж Клинтън, показа ѝ го и попита:

- Какво ще кажеш за Маестрото?