Читать «Сянката» онлайн - страница 6

* * *

Докато се прибере у дома, треперенето в ръцете му вече се бе успокоило и бе отлетяло в далечната страна на лудостта – да се отдаде на заслужен отдих... до следващия път. Ножът отдавна бе почистен и прибран във вътрешния джоб, якето бе почистено с мокра кърпичка, а кръвта от кубинките – с роклята на уличницата, която се въргаляше на пода.

Той влезе в апартамента си, събу внимателно кубинките и ги прибра в килера (колко пъти съм ти казвала да не ги оставяш на средата на коридора!!!). Метна якето си на закачалка, внимателно оправи яката, обу протърканите чехли и влезе в кухнята. Жена му го чакаше там, подпряла ръце на хълбоци – очевидно в настроение за битка.

– Къде ходиш??? – нахвърли се тя върху него, едва изчаквайки да затвори вратата. – Виж кое време е!

– Мило, часът е осем...

– Няма значение! Защо не ми се обади??? И виж каква кочина си оставил тук!

– Мило, измих съдовете,изпрах, напазарувах... Какво искаш още от мен?

– Не смей да ми отговаряш! Понякога наистина ми иде да те напусна! Писна ми вече!!!

– И да попаднеш на някой, който ще си изпива цялата заплата, ще ходи по курви, ще те бие и няма да си мърда пръста вкъщи? Много оригинално...

– Пак ти казвам: НЕ СМЕЙ ДА МИ ОТГОВАРЯШ!!! Много добър ми се извъди! Не ме интересува колко си добър! Не си единствен! Сигурна съм, че мога да намеря такъв като теб когато си поискам!!!

– Дано, мило – въздъхна той и мислено погали ръкохватката на ножа, който седеше във вътрешния джоб на коженото му яке и търпеливо чакаше подходящ момент. – Дано попаднеш на същия като мен.

Искам вкъщи

Джордано едва ли щеше да обърне внимание на мърлявото бездомниче, което се бе сгушило върху решетката до входа на метрото – вероятно за да се възползва от топлия въздух – ако не беше котето. Човек рядко виждаше скитници с котки. Възрастните клошарки обикновено мъкнеха след себе си една върволица бездомни псета и тази гледка не бе изобщо необичайна, но котки... Котето несъмнено някога бе било рижо, макар че човек трудно можеше да каже заради мръсотията, полепнала по козината му като перманентен грим върху лицето на генуезка проститутка. Беше се свило до бездомничето, копирайки абсолютно всичките му движения: ако малкият (или малката?) изпънеше крак напред, сложеше ръка върху скута си или се протегнеше, котето веднага повтаряше жеста с кльощавите си лапи.