Читать «Сянката» онлайн - страница 4

Както и да е – особняк или не, обаче мъжът беше симпатичен, а биологичният ѝ часовник упорито се бе застопорил на фаза „секс“ от близо три години. Време беше да провери дали прословутото ѝ обаяние щеше да успее да залови още едно шаранче в мрежите си. Не че щеше да се отчая кой знае колко, ако мъжът я отрежеше – в крайна сметка все някой ден щастливата ѝ серия трябваше да спре... Засега обаче 156 приятни хоризонтални спомена я убеждаваха в противното.

Тя стана, опита се безуспешно да придърпа свръхкъсата си пола леко надолу и се запъти към бара, поклащайки съблазнително бедра. Мъжът обаче ѝ обърна точно толкова внимание, колкото закостенял вегетарианец би се загледал в прясно приготвен Биг Мак. О, трудна задача... Тя обичаше трудни задачи. Предизвикателството при трудните задачи бе още по-опияняващо.

– Свободно ли е? – кимна тя към столчето до непознатия. Той само махна с ръка – моля, заповядайте, не ме занимавайте с глупости, само седнете и недейте да цвилите много... Тя се настани до него, като сякаш случайно се обърна леко към него така, че всякакви съмнения относно бельото ѝ и/или неговата липса в момента да изчезнат яко дим. Мъжът плъзна бегъл поглед по дългите ѝ крака и отново заби очи в пепелника пред себе си. И да бе проявил някакъв интерес към прелестите ѝ, очевидно го прикриваше доста добре. Зелените му очи изглеждаха пусти, сякаш някой бе излял съдържанието им и го беше заменил с водка и прясно изцеден портокалов сок. Интересът ѝ започваше да минава границата на обикновеното либидо и полека-лека навлизаше в онази неизследвана територия на Загадъчната Тръпка в Чатала – място, където тя бе навлизала само един-два пъти и, омаяна от непредсказуемостта на емоциите, бе позволила на връзките си да траят цели няколко дена... или 10-15 оргазма – зависи кое настъпеше първо.

– Не съм ви виждала друг път тук, а съм доста добра физиономистка – подхвърли тя и, уж без да иска, докосна с дългия си, добре оформен маникюр коженото яке на непознатия. Беше виждала мъже да получават ерекция и при доста по-малко усилия от нейна страна, но мъжът категорично бе решил да пише дисертация върху съдържанието на пепелника. Добре, щом ще играем... Тя въздъхна мислено и се хвърли в пълна фронтална атака.

След около половин час обаче вече знаеше как се е чувствал Хитлер, когато е тръгвал в битка срещу руснаците. Всяка една нейна маневра веднага бе предугаждана от мъжа с коженото яке, сякаш мислите ѝ по неизвестен начин се отпечатваха с тлъсти букви върху проклетия пепелник, от който той не надигаше поглед (дори когато отпиваше, зениците му оставаха фокусирани върху отвратително розовата пластмаса). Непознатият отговаряше едносрично, ако въобще благоволеше да отговори, постоянно докосваше вътрешния джоб на якето си – вероятно вътре бе портфейлът му със снимката на жената, която го бе осакатила така – и очевидно не даваше и пет пари, та ако ще до него да бе седнала Анджелина Джоли по цици и прашка.