Читать «Сянката» онлайн - страница 5

– Виж какво, приятелче – повиши леко глас тя, когато търпението ѝ окончателно се изчерпа. – Дай да зарежем игричките и да я караме направо. Ти си тук, понеже искаш да се натряскаш и да забравиш някаква пачавра, която те е зарязала. Аз съм тук, понеже искам секс – по-силно, отколкото изобщо може да си представиш. Давай да му ударим едно бързо – у нас или у вас, не ме бърка – та и двамата да получим това, което искаме, какво ще кажеш?

Особнякът с коженото яке най-накрай надигна очи от пепелника. Алилуя!!!

– Сигурна ли си, че искаш точно това и точно сега? – промълви той тихо. Гласът му напомняше изсипването на лопати пръст върху прясно изкопан гроб. Металист, реши тя. С това кожено яке и тази дълга коса... нямаше начин да не е.

– По-сигурна няма да бъда, ако ще Барак Обама да слезе и да ми го каже в очите. Думай, друже – у нас или у вас?

– У вас – още една лопатка се изсипа в шестфутовата дупка в земята.

– Така да бъде – ухили се тя и махна на бармана за сметката.

Когато влязоха в апартамента, който родителите ѝ бяха подарили по случай завършването на колежа, тя набързо врътна ключа, запали малката настолна лампа, която играеше ролята на романтично осветление и бе станала свидетел на 156 вечери с подобно начало, метна дрехите си на пода (така или иначе по някое време щяха да се озоват там) и се насочи с хищна усмивка към непознатия. Докато траеха така наречените ѝ приготовления, той бе застанал пред бюрото ѝ и наблюдаваше снимката, подпряна на лаптопа ѝ.

– Кой е това? – попита той тихо, когато усети, че тя се приближава към него. Дори не извърна очи, за да оцени по достойнство прелестите на чисто голото ѝ тяло, от което вече се разнасяше кондензираният аромат на сексуално желание.

– Бившият ми. Ако те дразни, ще я прибера в чекмеджето. Лично аз обаче обичам да ме гледа, докато правя секс – така се чувствам по-дива...

– Бас хващам, че е така – тихо промълви непознатият.

– Какво искаш да кажеш?

– Нагледал съм се на уличници като теб. Цял живот опявате как искате да намерите принца на бял кон, а в същото време единственото, което се върти в празните ви глави, е секс, разврат и курвенски номера. Обикаляте света с оная си работа напред и прецаквате десетки и стотици животи, без да ви мигнат наклепаните с грим очи. Заради такива като вас страдат хора, които заслужават истинска жена, а вместо това получават разгонена вещица...

– Майната ти! – крясна тя, едновременно вбесена и засрамена. – Ако не ме искаш, да беше казал от самото начало!

– О, искам те. Само че не така, както си мислиш.

Той бръкна в джоба си и извади – не, не беше портфейл и определено не беше снимка – леко ръждясал нож с широко острие и яркочервена ръкохватка. Очите му се впиха в стоманата и за секунда изгубиха пустотата си – сега в погледа му вилнееше горски пожар от омраза, полята с два литра безумие. Лявата му ръка се стрелна рязко напред и я улови за гърлото. Господи, колко силен беше! Тя усети как краката ѝ се люшкат безпомощно из въздуха, издигнати на двадесетина сантиметра над пода. По бедрата ѝ се стичаше нещо топло – за един откачен миг тя си помисли, че е свършила, после разбра, че пикочният ѝ мехур най-накрая се е поддал на ужаса, който струеше из целия апартамент. Тя направи отчаян опит да се отскубне от хватката му или поне да отлепи устните си, за да може да изстиска измежду тях една последна обезумяла молба за милост, но не успя. Мъжът надигна последен поглед към лицето ѝ – очите му вече бяха аленочервени и изригваха ненавист – след което започна да реже с опитна ръка парчета месо от тялото ѝ. Започна от гениталиите. Не че имаше значение. Не и за нея.