Читать «Пайнс» онлайн - страница 55

Итън се изправи.

Олюдя се.

Стомахът му се преобърна и му призля.

Кръвта течеше по лицето му, капеше от брадичката му и образуваше локвичка върху цимента.

—       Тръгвам си — каза той и посочи към вратата зад шерифа. — Отваряй.

Поуп не помръдна.

—       По-добре седни или наистина ще пострадаш.

— Каза го с увереността на човек, който много пъти е отправял заплахи и сега изпитва удоволствие, че може да го направи отново.

Итън заобиколи масата и мина покрай шерифа.

Натисна дръжката.

Заключено.

—       Сядай си на задника. Още дори не сме започнали.

—       Отвори вратата.

Поуп бавно се изправи, обърна се и пристъпи плътно до Итън. Беше толкова близо, че Итън усети миризмата на кафе в дъха му. Видя петната по зъбите му. Беше с десет сантиметра по-висок от Итьн и може би с двайсет килограма по-тежък.

—       Да не си въобразяваш, че не мога да те накарам да седнеш, Итън? Че подобно нещо е извън способностите ми?

—       Това е незаконно задържане.

Поуп се усмихна.

— Много грешиш, момчето ми. В тази стая не съществуват такива неща като закон и правителство. Тук сме само аз и ти. Аз съм онзи, който има власт в мъничкия ти свят, защото границите му са тези четири стени. Ако поискам, мога да те убия на място.

Итън отпусна мускулите на раменете си и вдигна ръце с надеждата, че Поуп ще изтълкува жеста му като знак за примирение и отстъпление.

Дръпна глава назад и сведе брадичка.

— Добре, прав си. Да продължим да го…

… и скочи като на пружини, забивайки челото си право в носа на Поуп.

Изхрущя кост и Итън усети как кръвта бликна върху косата му, докато сграбчваше Поуп за яките му бедра и вдигаше краката му. Шерифът се опита да захване врата му между бицепса и подлакътницата си, но закъсня.

Петите на Поуп се хлъзнаха в кръвта на пода и Итън почувства как масивното туловище на мъжа полетя.

Заби рамо в стомаха му и ш просна тежко върху цимента.

Въздухът излетя наведнъж от дробовете на Поуп и Итън се надигна, яхна шерифа и замахна да го удари с основата на дланта си.

Поуп рязко изви бедрата си и засили лицето на Итън право в крака на дървената маса с достатъчна сила, за да сцепи бузата му.

Итън се опита да се изправи сред ослепителните точки, които замъгляваха зрението му, но докато свиваше краката под себе си и се надигаше, видя, че е закъснял с една секунда.

Сигурно щеше да успее да парира удара, ако главата му не беше размътена и рефлексите му работеха нормално, но в това състояние реагира като на забавен кацане.

Силата на удара беше такава, че главата му отлетя назад и един от шийните му прешлени изпука.

Озова се замаян и проснат на масата, гледайки със здравото си око как полуделият шериф замахва за нов удар. Счупеният му нос беше цъфнал на лицето му, сякаш е бил взривен.

Итън вдигна ръце в опит да защити лицето си, но юмрукът на шерифа с лекота проби блокадата и се заби в носа му.

Сълзи избиха в очите на Итън, а устата му се напълни с кръв.

— Кой си ти? — изрева шерифът.

Итън не би могъл да отговори, дори и да иска — съзнанието го напускаше, стаята за разпити се завъртя пред него като бързо сменящи се кадри…