Читать «Пайнс» онлайн - страница 41
Блейк Крауч
— Не.
— Говорили сте за труп в една къща в града. И че не сте успели да се свържете със семейството си.
— Не си спомним дм съм разговарял със сестра или лекар.
— Не сте били на себе си. Итън, имате ли психически заболявания?
Досега Итън беше легнал в леглото.
Сега се надигна с мъка.
Между щорите проникваше ярка слънчева светлина.
Беше ден.
На някакво първично ниво се зарадва, че е така.
— Що за въпрос е това? — попита той.
— От онези, за които ми плащат. Озовалили сте се тук снощи без портфейл, без документи…
— Преди няколко дни ме измъкнаха от автомобилна катастрофа и или шерифът, или от „Бърза помощ“ не са си свършили шибаната работа. И сега съм тук без телефон, без пари и без документи. Не съм си изгубил портфейла.
— Успокойте се, Итън, никой не казва, че сте направили нещо лошо. И тъй, искам да отговорите на въпроса ми. Имате ли психични заболяванияия?
— Не.
— А някой ваш роднина да е страдал от такива?
— Не.
— Да сте страдали от посттравматичен стрес?
— Не.
— Но вие сте участвали във втората война в Залива.
— Откъде знаете това?
Дженкинс посочи към врата му.
Итън погледна към гърдите си и видя табелката на верижката й. Странно. Открай време я държеше а чекмеджето ма нощното си шкафче. Не помнеше кога и беше слагал за последен път. Не мислеше, че я е взел на тръгване, и определено не помнеше да я е слагал в багажа си или да е възнамерявал да я носи.
Погледна името си, званието, номера на социалната си осигуровка, кръвната група и религиозните предпочитания („Без религ. предп.“), гравирани върху неръждаемата стомана.
Старши подофицер Итън Бърк.
— Итън?
— Какво?
— Служили сте във втората война в Залива, нали?
— Да, летях на UH—60.
— Какво е това?
— Хеликоптер „Блек Хоук“
— Значи сте участвали в бойни действия?
— Да.
— Интензивни ли?
— Може да се каже.
— Ранявали ли са ви?
— Не разбирам какво общо има това с…
— Просто отговорете на въпроса ми, ако обичате.
— Свалиха ме във втората битка при Фалуджа през зимата на две хиляди и четвърта. Беше операция за евакуиране и току-що бяхме натоварили ранени морски пехотинци.
— Имаше ли убити?
Итън пое дълбоко дъх.
Издиша.
Ако трябваше да е честен, въпросът го бе изненадал и изведнъж откри, че събира кураж за поредицата от картини, за справянето с които бяха отишли много психотерапевтични сесии.
