Читать «Пайнс» онлайн - страница 43

—       Е, нямам.

Итън нахлузи панталоните си, закопча ги, наведе се за обувките.

—       Простете, че не приемам вашата дума. „Ненормално състояние на ума, характеризирано най-общо като загуба на контакт с реалността.“ Това е учебникарското определение на психозата, Итън. Възможно е да е била причинена от автомобилната катастрофа. От това, че сте станали свидетел на смъртта на партньора ви. Или на някаква потисната травма от войната, която е излязла наяве.

—       Махайте се от стаята ми — каза Итън.

—       Итън, животът ви може да е…

Итън погледна към Дженкинс. Нещо в погледа му и в езика на тялото явно намекваше, че наистина може да прибегне към насилие, защото очите на психиатъра станаха като паници и той най-сетне си затвори устата.

Сестра Пам вдигна поглед от документите на бюрото.

—       Господин Бърк, какво правите извън стаята си, че и облечен, за бога?

—       Напускам.

—       Напускате? — Каза го така, сякаш не можеше да проумее думата. — Болницата ли?

—       Уейуърд Пайнс.

—       Но състоянието ви не ви позволява дори да…

—       Искам си личните вещи, веднага. Шерифът ми каза, че екипът от „Бърза помощ“ вероятно ги е взел от колата.

—       Мислех си, че са у шерифа.

—       Не са.

—       Сигурен ли сте?

—       Да.

—       Е, ще вляза в ролята на Нанси Дрю и…

—       Престанете да ми губите времето. Знаете ли къде са нещата ми?

—       He.

Итън й обърна гръб и закрепи.

Сестра Пам извика името му.

Той спря при асансьора и натисна бутона със стрелка надолу.

Тя идваше — чуваше бързите й стъпки по линолеума на карета.

Обърна се и я загледа как приближава в онази своя чудесна старомодна сестрннска униформа.

Пам спря недалеч от него.

Когато я беше видял за първи път, бе сметнал, че е с десетина сантиметра по-висока. И с няколко години по-възрастна.

— Не мога да ви пусна да си тръгнете, Итън — каза тя. — Не и докато не разберем какво ви има.

Вратата на асансьора се отвори със скърцане.

Итън отстъпи назад и се озова в кабината.

—       Благодаря за помощта и загрижеността — каза той и натисна бутон П три пъти, докагго не светна. — Но мисля, че разбрах.

—       Какво?

—       На този град му има нещо.

Пам сложи крак на прага и спря вратата.

—       Итън. Моля ви. Не мислите ясно.

—       Махнете си краха.

—       Тревожа се за вас. Всички се тревожим.

Беше се облегнал на стената. Сега се отблъсна от нея и пристъпи напред, спря на сантиметри от Пам и впери поглед в нея през процепа на вратата.

Погледна надолу и побутна върха на бялата и обувка с върха на своята черна.

Известно време тя удържа и Итън започна да се пита дали няма да му се наложи да прибегне до сила, за да я накара да отстъпи.

Накрая тя дръпна крака си. Спря на тротоара и се огледа. Градчето изглеждаше доста притихнало за късния следобед. Не можеше да чуе нито една кола. Всъщност не се чуваше нищо освен песните на птиците и шумоленето иа вятъра в короните на трите високи бора, които се издигаха над тревната площ пред болницата.