Читать «Пайнс» онлайн - страница 29
Блейк Крауч
— О, боя се, че не ми е позволено да съобщавам подобна информация.
— Разбирате ли кой съм аз?
—
— Как се казвате?
— Марси.
— Нова сте, нали?
— Днес е третият ми ден.
— Вижте, намирам се в Уейуърд Пайнс, Айдахо, насред лайняна буря. Веднага ме свържете с Хаслър. Не ми пука какво Прави. Независимо дали е на съвещание… или сере… свържете го по шибания телефон.
— О, съжалявам.
— Какво?
— Няма да мога да продължа този разговор, щом се изразявате по такъв начин.
— Марси?
— Да?
— Извинете ме. Съжалявам, че ви повиших тон, но трябва да говоря с Хаслър. Спешно е.
— С удоволствие ще му предам съобщение, ако желаете.
Итьн затвори очи.
Заскърца със зъби, за да не закрещи в слушалката.
— Кажете му да се обади на агент Итьн Бърк в шерифския участък в Уейуърд Пайнс или в хотел „Уейуърд Пайнс“, стая двеста двайсет и шест. Трябва да го направи веднага щом получи съобщението. Агент Евънс е мъртъв. Разбрахте ли ме?
— Ще му предам съобщението! — жизнерадостно отвърна Марси и затвори.
Итьн свали слушалката и я удари пет пъти в масата.
Докато затваряше забеляза, че шериф Поуп стои на прага на заседателната зала.
— Всичко наред ли е, Итьн?
— Да, аз… просто имам малък проблем със свързването с началника ми.
Поуп влезе, затвори вратата и седна на масата срещу Итьн.
— Казахте, че изчезналите агенти са двама, нали? — попита той.
— Точно така.
— Разкажете ми за другия.
— Името й е Кейт Хюсън. Работеше във филиала ни в Бойси, а преди това в Сиатъл.
— Познавахте ли я там?
— Бяхме партньори.
— И е била преместена?
— Да.
— И Кейт е дошла тук с агент…
— Бил Евънс.
— … на строго секретно разследване.
— Точно така.
— Бих искал да ви помогна. Желаете ли помощта ми?
— Разбира се, Арнолд.
— Добре. Да започнем с основните неща. Как изглежда Кейт?
Итьн се облегна назад в стола си.
Кейт.
През последната година толкова се беше старал да
— Висока около метър и шейсет. Към четиресет и пет килограма.
— Дребничка, а?
— Най-добрият служител, когото съм виждал. Последния път, когато я видях, беше с къса кафява коса, но може да я е пуснала дълга. Сини очи. Рядко красива.
Господи, още можеше да я усети.
— Някакви отличителни белези?
— Всъщност, да. Има едва забележимо родилно петно на бузата. С цвят на кафе с мляко, голямо колкото монета от пет цента.
— Ще уведомя заместниците си. Може да направим портрет и да го пуснем из града.
— Би било чудесно.
— Та защо, казахте, че са я преместили от Сиатъл?
— Не съм казвал защо.
— Е, знаете ли причината?
— Говореше се, че заради някакви вътрешни рокади. Бих искал да видя колата.
— Колата ли?
— Черният линкълн, с който катастрофирах.