Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 22

Усетих как светлината струи през ръката ми. Притиснах длан срещу гладката кожа над сърцето му и освободих пулсиращата сила. Владим потръпна, когато тя стигна до него и обгори плътта му, но не извика. Очите му бяха широко отворени и не мигваха, а изражението му бе прехласнато и унесено. Когато дръпнах ръка, отпечатъкът от дланта ми остана върху гърдите му – яркочервен и гневен.

„Не е зле – помислих си мрачно – като за първо осакатяване на човек.“

После освободих силата, благодарна, че всичко е свършило.

– Сторено е.

Владим сведе поглед към гърдите си и върху лицето му разцъфна блажена усмивка. „Той има трапчинки – помислих си стъписана. – Трапчинки и ужасяващ белег, който ще носи до живот.“

– Благодаря ти, Сол королева.

– Стани – заповядах му.

Той се изправи и сведе сияещия си поглед към мен, а от очите му още струяха сълзи.

Аппарат понечи да се изправи.

– Стой на място – озъбих се и усетих как яростта отново ме завладява. Той беше причината да дамгосам този младеж. Той беше причината други двама да лежат мъртви, а кръвта им да дави лукови люспи и обелки от моркови.

Сведох поглед към него. Изкушавах се да му отнема живота и завинаги да се отърва. Това обаче би било непростима глупост. Сега си бях спечелила страхопочитанието на неколцина войници, но кой знае какъв хаос щеше да се отприщи, ако убиех Аппарат. „И въпреки това го желаеш“ – обади се някакъв глас в главата ми. Като отплата за месеците, прекарани под земята; заради страха и униженията; заради всеки пропилян напразно ден тук долу, вместо да преследваш жар-птица и да мъстиш на Тъмнейший.

Той явно прочете по погледа ми какво мисля.

– Санкта Алина, единственото ми желание беше ти да си в безопасност, за да си отново непокътната и в добро здраве – треперливо проговори.

„Тогава смятай, че молитвите ти са чути.“ Ако го бях казала гласно, щеше да е лъжа. Точно сега не се чувствах нито непокътната, нито в добро здраве.

– Попе – рекох, – занапред ще предлагаш убежище на всички, които се нуждаят от него, не само на онези, които почитат Светицата на слънцето.

Той разтърси глава.

– Сигурността на Бялата катедрала...

– Ако не тук, тогава на някое друго място. Направи си сметката.

Той си пое въздух.

– Разбира се.

– И повече никакви деца войници.

– Ако верните нам пожелаят да се сражават...

– Ти си на колене пред мен – прекъснах го. – Ние не водим преговори.

Устните му изтъняха, но след миг той заби брада в гърдите си в знак на съгласие.

Огледах стоящите около себе си.

– Всички вие сте свидетели на моята воля. – После се обърнах към един от стражите. – Дай ми пушката си.

Той ми я връчи без миг колебание. С известно задоволство видях как Аппарат втрещено ококори очи, но веднага след това връчих пушката на Женя, а после поисках и една сабя за Давид, макар да знаех, че едва ли ще има голяма полза от нея. Зоя и Надя стояха готови всеки момент да призоват силата си, а Мал и близнаците вече бяха добре въоръжени.