Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 20

– Повалете ги на земята! – крещеше Аппарат на свещениците стражи. – Те се опитват да убият нашата светица! Искат да ни избият всичките!

Идвах тук всеки ден с надеждата, че готвачите ще накладат огън в повече от едно-две огнища и тогава димоотводът ще е отворен по цялата си дължина. Опитвах да призовавам светлината, скрита от свещениците стражи зад шамията на Женя, и техния суеверен страх пред нея. Опитвах и не успявах. А сега Мал беше взривил димоотвода и той зееше отворен. Оставаше единствено да призова светлината и да се моля тя да откликне.

Почувствах я високо над мен – едва доловима, почти шепот. Паниката ме хвана за гърлото. Разстоянието беше твърде голямо. Каква глупачка съм била да се надявам.

После сякаш нещо вътре в мен взе да се надига, да се протяга като създание, което твърде дълго е лежало бездейно. Мускулите му бяха омекнали и отпуснати от безделието, но то все още беше тук и чакаше. Призовах я и светлината откликна със силата на еленовите рога около врата ми и на люспите около китката. Стигна до мен стремително – победоносна и нетърпелива.

Ухилих се на Аппарат и се оставих ликуването да ме изпълни цялата.

– Някой, така обсебен от свещения огън, би трябвало да обръща повече внимание на дима.

Светлината се стрелна през мен и избухна в помещението като ослепителен водопад, който озари почти комичния потрес върху лицето на попа. Примижали, свещениците стражи вдигнаха ръце да заслонят очи пред яркия блясък.

Светлината ми донесе облекчение и усещане, че съм отново цяла и на верен път – за пръв път от месеци. Някъде дълбоко в мен се беше загнездил страхът, че вече никога няма да се възстановя напълно; че след като използвах мерзост в битката срещу Тъмнейший, след като дръзнах да създам свои воини сенки и наруших законите на самото сътворение в ядрото на света, ще трябва да заплатя за това с дарбата си. Сега обаче сякаш тялото ми отново се връщаше към живот, а клетките ми се възраждаха. Силата бушуваше в кръвта ми и отекваше в костите.

Аппарат бързо се съвзе.

– Спасете я! – изрева той. – Защитете я срещу предателите!

Някои от стражите изглеждаха объркани, други – изплашени, но двама от тях се хвърлиха с извадени саби към Надя и Зоя да изпълнят заповедта.

Превърнах силата си в бляскав сърп и усетих мощта на удара Сеч в ръцете си.

Тогава Мал се хвърли пред мен. Едва ми остана време да се дръпна. Тътенът от неизползваната сила ме разтърси цялата и накара сърцето ми да запрескача.

Мал някак се бе добрал до един меч и острието му просветна, когато посече първо единия, а после и другия стражник. Двамата се строполиха, повалени като дървета.

Други двама пристъпиха напред, но Толя и Тамар ги спряха. Давид се втурна към Женя. Надя и Зоя запратиха трети стражник високо във въздуха. Забелязах как стражите покрай стените приготвят пушките за стрелба.

В мен взе да клокочи гняв, но аз събрах сили да му устоя. „Край – рекох си. – Днес няма да има повече смърт.“ После освободих удара Сеч под формата на огнена арка. Той разполови дългата маса и се заби в земята точно пред краката на свещениците стражи, оставяйки в кухненския под черна зейнала цепнатина. Нямаше как да се разбере колко надълбоко стига тя.