Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 24

– Аз го видях! – провикна се един от свещениците стражи. – Сенките плъзнаха по стените...

– Колкото до това... – промърмори Мал.

– По-късно.

– Но те бяха надмогнати – продължи Аппарат – така, както винаги са били побеждавани. С вяра!

Пристъпих напред.

– И със сила! – И отново накарах светлината да засияе ярко из скалните пасажи подобно на ослепителен водопад. Много от тези хора никога не бяха виждали докъде се простира моята сила. Сега някои плачеха и аз чух да произнасят името ми, заглушено от виковете: „Санкта! Санкта!“.

Докато предвождах Аппарат и свещениците стражи през Бялата катедрала, умът ми трескаво работеше, претегляйки всички възможности. Владим вървеше пред нас и се грижеше заповедите ми да бъдат изпълнени.

Най-накрая имахме шанс да се отървем от това място. Но какво щеше да стане, ако напуснехме Бялата катедрала? Така се разделях с цяла една армия, оставяйки я в ръцете на Аппарат. Въпреки това нямах голям избор. Трябваше да изляза на повърхността. Трябваше ми жар-птица.

Мал прати Тамар да събере останалите Солдат Сол и да потърси още годно огнестрелно оръжие. В най-добрия случай влиянието ми върху свещениците стражи беше съвсем крехко. В случай на безредици трябваше да имаме готово оръжие, а аз се надявах, че мога да разчитам на верността на моите воини на слънцето.

Лично съпроводих Аппарат до неговите покои, Мал и Толя ни следваха.

Пред вратата се обърнах към свещеника.

– След час ще изпълним заедно богослужението. Тази вечер аз и моите Гриша поемаме на път и ти няма да се възпротивиш на нашето заминаване.

– Сол королева – изшушна Аппарат, – настойчиво моля да не се връщаш толкова скоро на повърхността. Не се знае къде точно се намира Тъмнейший в момента. Момчето на Ланцов има едва шепа съюзници...

– Аз съм негов съюзник.

– Той те изостави в Малкия дворец.

– Той оцеля, попе. Това би трябвало да проумееш. – Намерението на Николай бе да отведе Багра и семейството си на безопасно място, после да се върне и да се включи в боя. Можех само да се надявам, че е успял да го направи и че слуховете за хаоса, който той всяваше по северната граница, са истина.

– Остави ги двамата да се обезсилят един друг, виж накъде духа вятърът...

– Дължа на Николай Ланцов много повече.

– Предаността ли те води към него? Или пък алчността? – притисна ме Аппарат. – Муските от незапомнени времена чакат да бъдат събрани заедно, а ти не можеш да изтърпиш още няколко месеца.

Стиснах челюсти при тази мисъл. Не знаех какво точно ме тегли напред – дали беше жаждата за възмездие, или някаква по-висша цел; дали бе копнежът по жар-птица, или приятелството към Николай. Но това сега нямаше голямо значение.

– Тази война е и моя – казах. – Нямам намерение да се стаявам като гущер под камък.

– Умолявам те да се вслушаш в моите думи. Не съм сторил нищо престъпно, само ти служа предано.

– Също толкова предано, колкото служеше и на царя ли? Или както на Тъмнейший?

– Аз съм гласът на народа. А той не е посочил нито царете Ланцов, нито Тъмнейший. Хората избраха теб за своя светица и ще продължат да те обичат и като тяхна царица.