Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 23

– Стани – казах на Аппарат. – И нека помежду ни има мир. Днес станахме свидетели и на други чудеса.

Той се надигна.

– Ще благословиш нашето начинание – прошепнах в ухото му, докато го прегръщах. – И ще следваш моите заповеди. В противен случай ще те разполовя и ще пръсна частите ти из Долината. Ясно?

Той преглътна мъчително и кимна.

Имах нужда да помисля, но нямаше за кога. Сега трябваше да отворим вратите и да дадем обяснение на хората за убитите стражи и експлозията.

– Погрижете се за мъртвите – обърнах се към един от свещениците стражи. – Вземаме ги с нас. Те имат ли... семейства?

– Ние сме тяхното семейство – отвърна Владим.

Следващите ми думи се отнасяха за всички присъстващи:

– Съберете преданите нам, които са в Бялата катедрала, и ги доведете в голямата пещера. Ще им говоря след час. Владим, щом излезем от Котлето, освободи останалите Гриша и ги отведи в моите покои.

Той докосна белега върху гърдите си в знак на почит.

– Санкта Алина.

Огледах бегло насиненото лице на Мал.

– Женя, заеми се с него. Надя...

– Аз ще имам грижата – обади се Тамар, която вече попиваше кръвта по устните на Надя с кърпа, накисната във врялата вода на един от готварските казани. – Извини ме, задето ти го причиних – чух я да казва.

Надя се усмихна.

– Трябваше да изглежда достоверно. Освен това бъди сигурна, че ще ти го върна.

– Ще видим тая работа – отвърна Тамар.

Огледах останалите Гриша в техните окаляни и размъкнати кафтани. Нямаше да представляваме особено внушителна гледка.

– Толя, Тамар, Мал, вие тръгвате с мен и Аппарат. – Снижих глас. – Опитайте се да изглеждате самоуверени и... царствени.

– Имам един въпрос... – започна Зоя.

– Аз имам стотина, но ще трябва да почакат. Не искам тълпата отвън да се превърне в сган. – Погледнах към Аппарат. Почувствах мрачен порив да го унизя, да го принудя да се влачи по корем пред мен като отплата за дългите ми седмици подчинение под земята. Грозни, глупави мисли. Това сигурно щеше да ми донесе известно удовлетворение, но на каква цена? Затова си поех дълбоко дъх и продължих: – Всички останали да се смесят със свещениците стражи. Това ще бъде знак за нашия съюз.

Строихме се пред вратите. Двамата с Аппарат излязохме начело, свещениците стражи и Гриша се строиха в боен ред зад нас; телата на загиналите бяха носени от техните събратя.

– Владим – казах, – отвори вратите.

Щом той понечи да отключи, Мал зае мястото си редом с мен.

– Откъде знаеше, че ще успея да призова светлината? – попитах само с дъх.

Той ме погледна и тънка усмивка докосна устните му.

– Въпрос на вяра.

ГЛАВА 3

ВРАТИТЕ СЕ РАЗТВОРИХА. Протегнах ръце и светлината избухна в скалните коридори. Сред хората, изпълнили тунелите, се надигна вик. Онези, които още не бяха коленичили, паднаха на колене и вълна от изречени в хор молитви плисна насреща ми.

– Говори – подхвърлих през рамо към Аппарат, докато обливах богомолците в сиянието на светлината. – И гледай да го направиш както се полага.

– Днес станахме свидетели на велико изпитание – побърза да обяви той, – но нашата светица излезе от него още по-силна отпреди. Мракът проникна в това свято място...