Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 158
Хаим Оливер
И остана последният аргумент: скалпелът.
И ето ние стоим пред операционната и чакаме.
Часовникът показва три.
Три и една минута…
Три и две минути…
Три и три минути…
Стрелката едва се движи: тик-так… тик-так…
Тогава се задава Тони. На носилка.
Легнал под белия чаршаф, той както винаги си е полувесел-полутъжен и с учуден поглед открива новите страници, които големият свят разлиства пред него.
Наобикаляме го. Навеждаме се над него, блъскаме се, бръщолевим глупости, смеем се. Оживява дори флегматичният мистър Холивуд. Лекарят ни предупреждава да не вълнуваме пациента пред операцията.
Но ние не го слушаме. Бай Шими с айнщайновската коса се хили над лицето на Тони и маха пръсти пред очите му.
Габриел с тънките черни мустачки вика: „Хей, амиго, дръж се, после пием коктейл!“
Любомир с яките плещи боботи: „Хайде, другарче, оздравявай, че да ме научиш да се катеря, че моето е нищо“.
Добрев бърбори безсмислици, Дафна Флеминг с прелъстителното деколте гали момчето по ръката. Ричард Брук шармантно се усмихва, мистър Холивуд повтаря „Хайде-хайде, Тони!“, а Мирски мълчи.
Мълча и аз. Само майката плаче.
Но Тони не ни и забелязва дори: неговите очи — едното жълто-кафяво, другото синьо-зелено — са вперени в картината на стената, в онзи шарен букет полски цветя. После те бавно се плъзват надолу и се спират върху лицето на Дафна, където дълго остават неподвижни. Неочаквано той раздвижва бебешките си устни, свенливо се усмихва, заеква:
— Хубво, хубво…
И не знаем за кого го казва — за цветята или за Дафна.
Сетне в очите му проблясват лукави искри, той се ухилва и затананиква и всички млъкваме и се ослушваме, и в дългия бял коридор се търкулва познатата песничка:
— „Puppy love — Пупи — пупи — пупи…“
И звучи като ръченица.
Тази песен е последното нещо, което този ден чувам от него. Тя е изпята меко, нежно, с висок, малко дрезгав глас, който изтръгва сълзи от моите очи.
После прислужникът бута количката напред и Тони изчезва зад дебелите врати на операционната.
Отсреща часовникът показва три часа и десет минути.
После — три и половина.
После — четири.
И пет.
И шест.
Секундарникът тиктака: тик-так… тик-так… тик-так…
А оня мускул в гърдите, който се нарича човешко сърце, блъска, блъска, сякаш иска да изскочи:
Бам-бам!
Бам-бам!
Бам-бам!
Глупаво, глупаво човешко сърце…
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3614
Издание:
Хаим Оливер. Фалшификаторът от черния кос
Библиотека „Лъч“, Разузнавачески и приключенски романи и повести, №69
Роман
Редактор: Нина Андонова
Художник: Роберто Андреев
Художествен редактор: Стойчо Желев
Технически редактор: Елена Млечевска
Коректор: Мария Стоянова
Второ издание. Тематичен №9536222411/5605–138–84
Дадена за набор на 22.IX.1983 година.
Подписана за печат на 26.XII.1983 година.
Излязла от печат на 28.I.1984 година.
Поръчка №114. Формат 84×108/32. Тираж 30 000 броя.
Печатни коли 19,50. Издателски коли 16,38 Усл. изд. коли 14,58.
Цена 1,54 лв.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Димитър Благоев“, София, 1984
