Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 157

Отидох при академик У, прочут наш хирург, който също така се бе занимал с Тони.

— Той трябва да се оперира — каза У безапелационно. — Длъжни сме да го върнем към нормалния свят. Гарантирам ви, че няколко седмици след операцията той ще стане здрав и прав мъж като мене и вас.

— Гарантирате ли, че неговата дарба ще се запази?

— Не, това не гарантирам, това никой не може да ви гарантира. Излекува ли се Тони, по всяка вероятност от тази негова тъй наречена „вродена гениалност“ едва ли ще остане нещо. Психически деформации…

Сетне присъствувах на една научна дискусия между две групи медицински светила, към които се присъединиха социолози, прависти и психолози. Едната група настояваше Тони час по-скоро да бъде опериран, защото тъй препоръчвали не знам кои световни капацитети и морални норми. Другата решително възразяваше на първата с аргумента, че Тони може да бъде лекуван и с други средства и че оперира ли се, той ще се превърне в обикновен човек, в резултат на което човечеството ще се лиши от един ярък свой представител.

Спорът продължи дълго и енергично, толкова енергично, че забравиха да питат майката на Тони. А когато я запитаха, тя даде един съвсем недвусмислен отговор: не желае тя никакъв сакат син в своя дом, па бил той и гений. Тя иска да си има едно здраво момче, което да се ожени и да я дари с внуци, па нека да е обикновено като другите и нека пасе козите край езерото под Черното бърдо (на английски Блек бърд).

Шефът също имаше ясно становище по проблема.

— Виж какво, Ник — казваше той, — колкото и голяма да е загубата, която човечеството ще понесе с премахването на болния гений Тони, тя е нищо в сравнение с печалбата, която ще получи здравият мъж Тони, защото тази печалба се нарича човешко достойнство. Драги Ник, на нашата грешна планета свръхчовеци има предостатъчно, а човеци, ЧОВЕЦИ, момчето ми, малко. Не е ли за предпочитане да полагаме повече грижи за конкретната единица, поне толкова, колкото полагаме за абстрактното множество, което между впрочем се състои от конкретни единици? А ако Тони и след операцията запази дарбата си, толкова по-добре за човечеството. Ясна ли ти е картинката?

Както виждате, макар и от друга гледна точка, мнението на Мирски напълно се покриваше с желанието на майката и опираше до всеизвестното становище на брадатия автор на „Пигмалион“.

Аз пък търсех компромис или по-скоро — синтез на двете тъй противоположни позиции. Желаех да видя Тони гений с всичко необозримо голямо, което това понятие съдържа, и в същото време — излекуван, върнат сред нормалните хора, със собствено човешко достойнство.

Къде ли не дирих подкрепа на своята теза: в институти, при видни учени, в наръчници по патология и криминалистика, прехвърлих даже Фройд и Ломброзо… Навсякъде имаше аргументи за и против, но никой не гарантираше възможността за едно съвместно съществуване на нормалното с гениалното, макар че ето на — идиотизмът наистина в доста незаконна форма, съжителствуваше в душата и тялото на едно нещастно момче с гениалността.

В края на краищата надделя майката.