Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 26

Всеки път, изпитах ли съмнение, мислите ми политаха към Кларксън. Помежду ни не се беше случило нещо голямо, определящо, но споходеше ли ме тревогата, че не съм достойна за короната, се сещах за малките неща. Беше казал, че ме харесва. Беше ме помолил да не се затварям в себе си. Може да се беше отдалечил от мен, но и се беше върнал. А всичко това ми даваше надежда. Затова облякох виненочервената си рокля, изпих едно хапче, за да предотвратя главоболието, и се приготвих да дам най-доброто от себе си.

* * *

Не ни бяха дали сценарий за тази вечер. Явно това беше част от изпитанието, начин да се отсеят момичетата, които можеха да мислят в движение. Затова останах разочарована, когато бюлетинът приключи, без да получим шанс да се изкажем. Повтарях си, че това не трябва да ме притеснява. Щяха да ми се разкрият и други възможности. Но докато всички останали въздъхнаха от облекчение, аз оклюмах.

Кларксън тръгна към мен и аз веднага се оживих. Сигурно щеше да ме покани на среща. Знаех си! Знаех си!

Но той спря при Маделин. Прошепна нещо в ухото ù и тя се изкиска, кимвайки ентусиазирано. Той я покани да тръгне пред него, но преди да я последва, се наведе назад и изшушука до бузата ми:

– Изчакай ме.

После си тръгна, без да погледне назад. Не че имаше нужда.

* * *

– Сигурна ли сте, че не искате нищо друго, госпожице?

– Да, Марта, благодаря. Нямам нужда от нищо.

Приглуших светлината в стаята си, но не съблякох роклята. Хрумна ми да изпратя някоя от прислужничките за десерт, но предположих, че вече е ял.

Не знам защо, но ме обливаше топлина, сякаш кожата ми се опитваше да ми каже, че тази вечер ще е важна за живота ми. Исках да е съвършена.

– Но нали ще изпратите някого да ме извика после? Не бива да оставате сама цяла нощ.

Пресегнах се да хвана ръцете ù и тя не се поколеба да ми ги подаде.

– Веднага щом принцът си тръгне.

Марта кимна и стисна ръцете ми, преди да излезе от стаята.

Изтичах в банята, пооправих косата си, измих зъбите си и подръпнах ролята си оттук-оттам. Трябваше да се успокоя. Всеки сантиметър от кожата ми беше пробуден, очакваше го.

Седнах пред масата, съсредоточавайки се върху пръстите, дланите, китките си. Лактите, раменете, врата. Опитвах да отпусна тялото си част по част. Естествено, всичко се обезсмисли напълно, когато Кларксън почука на вратата.

Не изчака отговора ми. Направо влезе. Станах, за да направя реверанс, но видях нещо в очите му, което ме обърка. Гледах го как прекосява бавно стаята, вторачил поглед в мен.

Сложих ръка на корема си, мъчейки се да укротя пеперудите, развилнели се вътре. Те обаче отказваха да ми се подчинят.

Без да каже и дума, той вдигна ръка до бузата ми, отмести косата ми назад и опря пръсти в брадичката ми. На лицето му изплува загадъчна усмивка и той се приведе към мен.

През годините си бях представяла стотици първи целувки с Кларксън. Очевидно мечтите ми бяха твърде скромни.