Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 25

– Чуй ме – прикани ме тихо той. Съумях да вдигна очи към него. – Не прави така повече. Не се затваряй в себе си.

– Да, сър – пророних аз.

Той поклати глава.

– За теб съм Кларксън.

Вложих цялата си енергия, за да се усмихна.

– Трябва да си безупречна, разбираш ли? Трябва да си образцова кандидатка. Доскоро не намирах за нужно да ти го казвам, но сега ми се струва наложително: не давай на никого причина да се съмнява в пригодността ти.

Гледах го смаяно. Какво говореше? Ако разсъдъкът ми беше по-бистър, сигурно щях да попитам.

Прислужникът се върна за отрицателно време с поднос, отрупан с питки, кифлички и филии, а Кларксън отстъпи назад.

– До скоро! – Поклони се и си тръгна със сключени зад гърба си ръце.

– Това устройва ли ви, госпожице? – попита прислужникът и аз провлачих уморените си очи към храната.

Кимнах, взех една питка и отхапах от нея.

* * *

Странно е да откриеш колко си важен за хора, за които си смятал, че не си толкова важен. Или че бавният ти разпад може да има своето отражение върху друг човек.

Когато помолих Марта да ми донесе купа ягоди, очите ù се насълзиха. Когато се разсмях на една от шегите на Бианка, забелязах, че Маделин ахна от изненада, преди да се присъедини. А Кларксън...

Единственият друг случай, в който го бях виждала толкова разстроен, беше онази нощ, когато бяхме видели родителите му да се карат, а това ме беше навело на мисълта, че бурният му изблик на емоции беше израз на дълбоките му чувства към тях. Тревогата му по мен... е, не така си мечтаех да ми демонстрира привързаността си към мен. Но явно беше такъв човек.

Същата нощ, когато се пъхнах под завивките, си обещах две неща. Първо, щом Кларксън го беше толкова грижа за мен, трябваше да спра да гледам на себе си като на жертва. От сега нататък щях да участвам дейно в играта. Второ, повече никога нямаше да давам повод на Кларксън Шрийв да се разстройва така.

Светът му беше като буря.

Аз щях да съм спокойната ù сърцевина.

Девета глава

– Червено – настоя Едън. – Изглеждате зашеметяващо в червено.

– Но не трябва да е обикновено червено. Може би нещо по-тъмно, винено например. – Синдли извади друга рокля, много по-тъмна от първата.

Въздъхнах от възхищение.

– Тази ще е.

Нямах темперамента на някои от другите момичета и не бях Двойка, но започвах да си мисля, че имаше и други начини да изпъкна. Бях решила, че е време да спра да се обличам като принцеса и да започна да се обличам като кралица.

Не ми беше трябвало много, за да забележа, че между двете имаше тънка граница. Участничките в Избора носеха облекла с цветни мотиви и рокли от ефирни платове. Тези на кралицата от своя страна подчертаваха облика ù, бяха дръзки и внушителни. Моята личност не беше такава, но поне тоалетите ми можеха да са.

Освен това се стараех да променя поведението си. Ако в Хондурагуа ме бяха попитали кое е по-трудно – да пека кафе в жегата по цял ден или да поддържам правилна стойка в продължение на десет часа, щях да посоча първия отговор. Но вече започвах да се замислям.

Целях да овладея тънкостите, неназовимите неща, които хората от Първа каста съчетаваха в себе си. Тази вечер исках да изглеждам като очевидния избор пред камерите на осведомителния бюлетин. А може би, ако изглеждах така, щях и да се чувствам така.