Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 2

Кийра Кас

Знаех, че Нова е актриса и има зад гърба си тълпи от обожатели, които я тласкаха към трона. Ума беше гимнастичка и дребничката ù фигура беше грациозна дори в покой. Няколко от присъстващите Двойки още не си бяха избрали професия. Е, предполагам, че ако някой плащаше сметките ми, хранеше ме и подсигуряваше покрив над главата ми, и аз нямаше да си правя труда.

Разтрих болезнените си слепоочия, усещайки дращенето на напуканата, мазолеста кожа на пръстите ми. Отпуснах ръце в скута си и вперих поглед в тях.

Никога не би избрал мен.

Затворих очи и в съзнанието ми изплува първата ни среща с принц Кларксън. Спомнях си чувството, докато силната му ръка стискаше моята. Слава богу, че прислужничките ми бяха намерили дантелени ръкавици, в противен случай можеше да ме изпрати вкъщи на момента. Той беше сдържан, учтив и интелигентен. Притежаваше всички качества, необходими на един принц.

През изминалите две седмици бях установила, че не се усмихва често. Като че ли се страхуваше, че някой би го укорил, ако проявеше чувство за хумор. Но, бога ми, как се озаряваха очите му, когато си позволеше някоя усмивка. Тъмноруса коса, светлосини очи, мъжествено поведение... беше съвършен.

За жалост обаче, аз не бях. И все пак трябваше да има някакъв начин да привлека вниманието му.

Скъпа Адел,

Задържах химикалката във въздуха за момент, съзнавайки колко безсмислено беше това. Въпреки това трябваше да опитам.

Започвам да свиквам с живота в двореца. Тук е много красиво. Всъщност е много повече от красиво, но просто не намирам подходящите думи да го опиша. Топлината в Анджелис е по-различна от тази вкъщи, но и за нея не знам как да ти разкажа. А колко хубаво би било, ако можеше да почувстваш и видиш, и усетиш аромата на всичко сама за себе си! Повярвай ми, има много и за... помирисване.

Що се отнася до самата игра, още не съм прекарала и една секунда насаме с принца.

Главата ми пулсираше. Затворих очи, вдишвайки бавно. Наредих си да се съсредоточа.

Несъмнено си видяла по телевизията, че принц Кларксън вече елиминира осем момичета, всичките Четворки и Петици, както и една Шестица. Освен мен остана още една Четворка, както и няколко Тройки. Питам се дали не е длъжен да избере Двойка. Би било напълно логично, но все пак ме боли сърцето, като си го помисля.

Би ли ми направила една услуга? Ще попиташ ли мама и татко дали в семейството ни няма някой братовчед например, който да е от по-горна каста? Трябваше да се поинтересувам, преди да замина за двореца. Струва ми се, че подобна информация би ми била от голяма полза.

Пак започваше да ме обзема гаденето, което понякога придружаваше главоболията ми.

Трябва да вървя. Случват се доста неща. Ще ти пиша скоро.

С безкрайна любов,

Амбърли

Прималяваше ми. Сгънах писмото и го затворих във вече адресирания пощенски плик. Разтрих отново слепоочията си с надеждата, че лекият натиск ще ми донесе поне малко облекчение, макар и никога да не се случваше.