Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 6

Кийра Кас

– А не смятате ли, че е прекалено дълга?

– Ъмм. Не се бях замисляла, Ваше Височество. – Прокарах пръсти по косата си. Беше чиста и добре поддържана. Да не би да изглеждах неспретнато, без да подозирам? – Вие как смятате?

Той килна глава настрани.

– Цветът ù е много красив. Мисля, че би изглеждала по-добре, ако я поскъсите. – Той сви рамене и продължи към вратата. – Просто предложение. – Добави през рамо.

Задържах се на мястото си за момент, премисляйки думите му. После изоставих тортата и се върнах в стаята си. Както винаги, прислужничките ми ме очакваха там.

– Марта, би ли желала да подстрижеш косата ми?

– Разбира се, госпожице. Ако я скъсим с няколко сантиметра, ще е по-жизнена – отвърна тя, отправяйки се към банята.

– Не – казах аз. – Искам я къса.

Тя спря намясто.

– Колко къса?

– Ами... под раменете, но може би над долната част на лопатките им?

– Но това е почти половин метър, госпожице!

– Знам. Ще го направиш ли все пак? И ще успееш ли да я оформиш красива след това? – Вдигнах два гъсти кичура над раменете си, опитвайки да си я представя отрязана.

– Разбира се, госпожице. Но защо решихте така?

Минах покрай нея напът към банята.

– Мисля, че е време за промяна.

Прислужничките ми помогнаха да съблека роклята си и загърнаха раменете ми с кърпа. Когато Марта взе ножицата, затворих очи, без да съм особено сигурна на какво се подлагам. Но Кларксън смяташе, че ще изглеждам по-добре с по-къса коса, а Марта щеше да я остави достатъчно дълга, че да мога да я връзвам. Не губех нищо.

Не посмях да погледна в огледалото, докато не приключи. Слушах металическото стържене на ножицата и усещах как с всяко кръцване започва да отнема все по-малко и по-малко от косата ми, явно подравнявайки я. Не след дълго бях готова.

– Какво ще кажете, госпожице? – попита плахо Марта.

Отворих очи. Първоначално дори не можах да открия разликата. Но като завъртях леко глава, кичур коса се преметна през рамото ми. Придърпах един и от другата страна. Така лицето ми изглеждаше сякаш беше обградено от махагонова рамка.

Беше се оказал прав.

– Много ми харесва, Марта! – възхитих се аз, попипвайки косата си тук-там.

– Придава ви по-зрял вид – отбеляза Синдли.

Кимнах.

– И на мен така ми се струва.

– Чакайте, чакайте, чакайте! – викна ентусиазирано Емон и се спусна към кутията с бижута. Поразрови се в нея, очевидно търсеше нещо определено. Накрая извади колие с големи, блестящи червени камъни. Не го бях слагала нито веднъж; струваше ми се твърде дръзко.

Вдигнах косата си, тъй като очаквах да го закачи на шията ми, но тя имаше друга идея – закрепи го внимателно върху главата ми. Беше толкова масивно и богато украсено, че приличаше на корона.

Всичките ми прислужнички вдишаха рязко от възторг, а аз спрях да дишам.

Толкова години си бях представяла принц Кларксън като мой съпруг, но никога не го бях възприемала като момчето, което можеше да ме превърне в принцеса. За пръв път осъзнах, че исках и това. Нямах нито полезни връзки, нито купища пари, но имах чувството, че тази роля не само щеше да ми пасне, но и да ми се отдава. Винаги бях вярвала, че ще съм идеалният избор за Кларксън, но може би бях идеалният избор и за монархията.