Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 16

– Много е мълчалива по темата – оплака се Маделин.

– Е, не е наша работа. – Събрах тестето карти за игра, които бяха разхвърляли по масата, и започнах да ги бъркам.

Бианка отметна глава назад и въздъхна шумно, а Маделин сложи ръка върху моята.

– Напротив. Това променя цялата игра.

– Това не е игра – отвърнах аз. – Не и за мен.

Маделин се канеше да каже още нещо, но вратата се отвори със замах. Кралица Аби застана на входа с бясно изражение на лице.

Ако някъде по нея имаше синина, то определено я беше скрила добре.

– Коя от вас е Тиа? – попита кралицата. Всички момичета погледнаха към прозореца, където Тиа седеше вцепенена и восъчнобледа. – Е?

Тиа вдигна бавно ръка и кралицата тръгна към нея с маршова стъпка и пламтящи очи. Надявах се неизбежното порицание да се състои извън салона. За жалост обаче кралицата имаше други планове.

– Вярно ли е, че си преспала със сина ми? – попита най-безцеремонно тя.

– Ваше Величество, това е просто слух. – Гласът ù беше тънък като на мишка, но стаята беше толкова притихнала, че чувах дори дишането на Маделин.

– Който ти дори не си опитала да възпреш!

Тиа запелтечи, подхващайки около пет различни изречения, преди да се спре на едно.

– Ако не подклаждате слуховете, те умират сами. Бурното им отричане говори за гузна съвест.

– Е, отричаш ли, или не?

Тиа беше попаднала в капан.

– Не съм направила нищо, кралице.

Едва ли имаше значение дали казва истината, или лъже. Съдбата ù беше решена още преди да отвори уста.

Кралица Аби сграбчи шепа от косата ù и я затегли към вратата.

– Тръгваш си на момента.

Тиа изпищя от болка, протестирайки.

– Но, Ваше Величество, само принц Кларксън има право да ме изгони. Такива са правилата.

– Те не важат за уличници! – изкрещя в отговор кралицата. Тиа се препъна и залитна, а кралицата буквално я завлачи за косата, изхвърляйки я в коридора. – МАРШ! ОТТУК!

Тя затръшна вратата и веднага се обърна към нас. Обходи с поглед лицата ни, демонстрирайки върховната си власт.

– Нека ви изясня нещо – подхвана тихо тя, носейки се с бавна, едновременно величествена и ужасяваща стъпка покрай столовете и диваните с момичета. – Ако някоя от вас, малки лигли, си въобразява, че може да дойде в дома ми и да отмъкне короната ми, жестоко се лъже.

Тя спря пред групичката момичета до стената.

– И ако смятате, че може да се държите като проститутки и въпреки това да се докопате до трона, ще останете много разочаровани. – Тя забоде пръст в бузата на Пайпър. – Няма да търпя подобно поведение!

Пайпър не реагира на болката от яростния натиск, докато кралица Аби не я отмина.

– Аз съм кралицата. И народът ме обича. Ако искате да се омъжите за сина ми и да живеете в моя дворец, ще бъдете такива, каквито ви наредя. Покорни. Сдържани. И мълчаливи.

Тя стигна до нашата маса и спря пред Бианка, Маделин и мен.

– От сега нататък единствената ви работа е да се появявате там, където ви искам, да се държите като дами, да си седите кротко и да се усмихвате.

В края на речта ù очите ù срещнаха моите и аз реших, че това е заповед. Затова се усмихнах. Вместо да ми отвърне със същото, кралицата ми удари шамар.