Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 18

Не ме попитаха. Сами се досетиха кой е бил.

– Докато взимах леда, подочух, че следващата седмица кралицата щяла да отиде на почивка сама – каза Марта, седнала на пода до леглото ми. Аз бях седнала с лице към прозореца и в полезрението ми поравно влизаха оградната стена на двореца и откритото небе.

– Така ли?

Тя се усмихна.

– Говори се, че многото посетители влияели зле на нервите ù, затова кралят я помолил да си почине.

Врътнах очи. Първо ù крещи, че си купувала скъпи рокли, после я праща на почивка. Не че се оплаквах. Точно в момента седмица без нея ми звучеше чудесно.

– Боли ли още? – попита ме тя.

Извърнах поглед и кимнах.

– Не се безпокойте, госпожице. До довечера болката ще е отшумяла.

Искаше ми се да ù кажа, че не болката ме измъчва. Най-много ме тревожеше фактът, че случилото се беше едва първият знак за това, че животът като принцеса щеше да е напрегнат в най-добрия случай. В най-лошия щеше да е ужасяващ.

Направих си равносметка какво знам. Кралят и кралицата се бяха обичали някога, но сега едва сдържаха ненавистта си един към друг. Кралицата беше пияница и стискаше короната със зъби и нокти. Кралят беше на ръба на нервен срив. А Кларксън...

Кларксън се стараеше да изглежда смирен, спокоен, сдържан. Но под тази му маска се криеше детски смях. И когато рухна пред мен, беше цяло чудо, че успя да събере всички парчета от себе си.

Не че аз самата не знаех какво е страдание. Трудех се до капване. Понасях нечовешки жеги. И макар че положението ми на Четворка трябваше да ми предлага известна сигурност, живеех на ръба на мизерията.

А сега ме очакваше ново предизвикателно. Стига, разбира се, принц Кларксън да избереше мен.

Но за да ме избере, трябваше първо да ме обикне, нали така? А това несъмнено щеше да е достатъчна компенсация.

– За какво мислите, госпожице? – попита Марта.

Усмихнах се и сложих ръка върху нейната.

– За бъдещето. Което май е безсмислено. Каквото има да става, ще стане.

– Много сте мила, госпожице. Голям щастливец ще е, ако избере вас.

– И аз ще съм щастливка, ако ме избере.

Вярно беше. Той съчетаваше всичко, мечтано от мен. Плашеше ме обаче онова, което носеше със себе си.

* * *

Даника нахлузи поредния чифт от обувките на Бианка.

– Точно по мярка са ми! Добре, ще взема тези, а ти вземи моите сини.

– Дадено. – Бианка стисна ръката на Даника, усмихната до уши.

Никой не ни беше нареждал да не стъпваме в Дамския салон до края на седмицата, но всички момичета взехме единодушно решение да не го правим. Вместо това се събирахме на групички и прескачахме от стая в стая, изпробвайки дрехите си една на друга и бърборейки както винаги.

Но не съвсем. В отсъствието на кралицата момичетата се превърнаха в... ами, в момичета. Всички се държаха по-спокойно. Вместо да се тревожим за етикета и да спазваме поведение на истински дами, си позволявахме да бъдем момичетата, които бяхме, преди имената ни да бъдат изтеглени за участие, момичетата, които бяхме у дома.

– Даника, мисля, че сме почти един и същ размер. Обзалагам се, че имам рокли, които биха отивали на тези обувки – обадих се аз.