Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 15

– Винаги ли е било така?

Той кимна.

– Е, не беше чак толкова зле, когато бях малък. Но вече не могат да се понасят един друг. Така и не разбрах откъде идва всичката тази омраза. Не си изневеряват. Или поне го прикриват добре. Имат всичко, от което имат нужда, а и баба ми ми е казвала, че някога са били силно влюбени. Просто не разбирам.

– В трудно положение сте. И те, и ти. Явно постепенно са стигнали дотук – предположих аз.

– Това ме очаква, значи? Аз ще бъда като него, а съпругата ми – като нея, и в крайна сметка ще се съсипем един друг?

Пресегнах се и отново погалих лицето му. Този път не се отдръпна от ръката ми. Вместо това се притисна към нея. Макар в очите му още да прозираше тревога, като че ли започваше да се успокоява.

– Не. Не си длъжен да се превръщаш в такъв, какъвто не искаш да си. Обичаш реда? В такъв случай си изгради план, подготви се предварително. Постави си за цел да станеш кралят, съпругът и бащата, който искаш да бъдеш.

Той ме погледна с нещо като съжаление в очите си.

– Симпатично е, че го смяташ за толкова лесно.

Пета глава

Никога досега не бях ходила на медицински преглед. Съзнавах, че станех ли принцеса, щях да се подлагам на такъв редовно, а това ме ужасяваше.

Доктор Мишън беше мил и търпелив, но въпреки това ми беше неудобно да се събличам пред непознат. Той премери кръвното ми налягане, направи ми няколко рентгенови снимки и ме прегледа от глава до пети в търсене на нещо нередно.

Тръгнах си от кабинета му напълно изтощена. Естествено, не бях спала добре, а това утежняваше положението допълнително. Принц Кларксън ме беше изпратил до стаята ми с целувка по ръката. А въодушевлението от контакта с него и тревогите заради състоянието, в която го бях видяла, не ми бяха дали да мигна дълги часове.

Влязох в Дамския салон, малко смутена, да погледна кралица Аби в очите. Опасявах се да не видя синина някъде по нея. Разбира се, нямаше да се учудя, ако тя беше ударила краля, а не той нея. Като че ли не исках да знам.

И определено не исках никой друг да узнава.

Нея я нямаше в салона, затова директно се запътих към Маделин и Бианка.

– Здравей, Амбърли. Къде се губиш цяла сутрин? – попита Бианка.

– Пак ли ти беше лошо? – обади се след нея Маделин.

– Да, но вече съм много по-добре. – Не знаех дали трябва да пазя прегледа в тайна, но реших, че е най-добре да съм дискретна засега.

– Хубаво, но пропусна всичко! – Маделин се приведе към мен и зашепна: – Носят се слухове, че Тиа преспала с Кларксън снощи.

Сърцето ми се сви.

– Какво?

– Погледни я. – Бианка надникна през рамо към Тиа, която седеше до прозореца с Пеша и Марси. – Виж колко самодоволно изглежда.

– Това е против правилата – казах аз. – Против закона.

– Не е там въпросът – прошепна Бианка. – Ти би ли му отказала?

Замислих се за начина, по който ме беше гледал снощи, за танца на пръстите му по повърхността масата. Бианка беше права; едва ли бих му отказала.

– Но дали е вярно? Или е просто слух? – Все пак беше прекарал с мен една част от вечерта. Макар и не цялата. Имаше много часове между раздялата ни и закуската.