Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 123

Примигнах насреща му.

– „Безкастови“, Ваше Величество? – Надникнах към Америка и я видях да ми се усмихва лъчезарно с блеснали от сълзи очи.

– Точно така. Вече сте свободни да направите два избора. Първо, трябва да решите дали бихте искали да останете в двореца. И второ, да ми съобщите каква професия имате желание да практикувате. Каквото и да решите, двамата с годеницата ми с радост ще ви подсигурим жилище и всякаква помощ. Но дори при това положение няма да имате каста. Просто ще бъдете себе си.

Обърнах се към Картър онемяла от изумление.

– Какво мислиш? – попита ме той.

– Дължим му всичко.

– Съгласен съм. – Картър изопна гръб и се обърна към Максън. – Ваше Величество, за нас ще е чест да останем в дома ви и да ви служим. Не мога да говоря от името на съпругата ми, но аз с радост бих запазил позицията си на градинар. Харесва ми да работя навън и съм готов да го правя цял живот. Ако някога се освободи позицията на главен градинар, бих искал да кандидатствам за нея, но и иначе съм доволен.

Максън кимна.

– Чудесно. А вие, госпожо Удуърк?

Погледнах към Америка.

– Ако бъдещата кралица е съгласна, бих искала да съм една от придворните ù дами.

Америка подскочи леко в трона си и притисна ръце към сърцето си.

Максън я погледна така, сякаш пред него стоеше най-прелестното същество на планетата.

– Вероятно разбрахте, че именно на това се е надявала. – Той се прокашля и изправи гръб, обръщайки се към мъжете на масата. – Да бъде отбелязано, че Картър и Марли Удуърк са официално оневинени и вече живеят под опеката на двореца. Освен това да бъде отчетено, че вече нямат каста и не подлежат на какъвто и да било вид сегрегация.

– Документирано е, Ваше Величество! – отвърна един от мъжете.

Веднага след това Максън стана и свали короната си, а Америка направо скочи от стола си и се спусна да ме прегърне.

– Безкрайно се надявах да останеш! – изчурулика тя. – Няма да се справя без теб!

– Шегуваш ли се? Представи си какво щастие ще е за мен да служа на кралицата?

Максън дойде при нас и стисна здраво ръката на Картър.

– Сигурен ли си за градинарството? Можеш да си върнеш униформата или дори да станеш съветник.

– Сигурен съм. Никога не съм се чувствал подходящ за подобни позиции. Винаги съм бил добър с ръцете си и работата на открито ме радва.

– Добре – каза Максън. – Ако някога размислиш, само кажи.

Картър кимна, премятайки ръка през кръста ми.

– О! – Америка се втурна обратно към трона си. – За малко да забравя! – Взе някаква малка кутийка и се върна при нас с огромна усмивка на лице.

– Какво е това? – попитах аз.

Тя се усмихна на Максън.

– Бях ти обещала, че ще присъствам на сватбата ти, а не спазих обещанието си. И макар да е малко късно, реших да ти се реванширам с един подарък.

Америка ми подаде кутийката и аз прехапах устни от нетърпение. Не бях получила нищо от нещата, които си бях представяла, че ще имам на сватбата си – разкошна рокля, невероятно тържество, купища цветя. Единственото нещо, което имах в онзи ден, беше най-съвършеният младоженец, а това ми беше засенчило всичко останало.