Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 125

– Благодаря ви. Дъщеря ми ви е голяма почитателка.

– Така ли? – попитах, облекчена, че автографът е за нея.

– Да, голяма хубавица е, но предпочита да чете списания вместо учебници. Мечтае да стане модел.

Присвих очи насреща му.

– Но щом вие сте шофьор, значи тя е Шестица?

– Да – отвърна той, сякаш пазеше общественото си положение в тайна. Само че ничие не беше тайна. – Надяваме се да я омъжим за момче от по-висока каста, но едва ли ще намерим чак Двойка. Въпреки това малката стиска палци и се труди усърдно.

Не попитах какви са плановете му. Много мъже от високи касти си търсеха момичета трофеи. Понякога подобни уговорки включваха големи суми – макар и по-скромни от действителната цена за изкачване в йерархията. Много рядко се случваше по любов. Не вярвах с дъщеря му да стане така, но и не ме беше грижа.

– Е, тогава ще добавя и едно малко послание към нея – написах „Следвай мечтите си!“ върху цялата страница, внимавайки да не покрия снимката си с мастило, и добавих цветущия си подпис в дъното. – Заповядайте. Желая ù късмет.

– Ще ù предам! Късмет и на вас – отвърна той, докато излизах от колата.

Късметът беше хубаво нещо, само че не ми трябваше. Имах си план.

Сложих слънчевите си очила и наместих маргаритката в косата си. Оттук започваше всичко – това беше първият ми шанс да покажа на останалите момичета, че пред тях стои бъдещата кралица.

Имах опит с подобни съревнования и бях единствената Двойка с истински шанс за победа. Някои от другите може и да имаха повече пари, но аз вече разполагах с множество почитатели, което щеше да е от полза за монархията ни. А що се отнася до всички момичета с каста, по-долна от Втора? Е, те просто губеха времето на всички ни.

Отворих вратата и влязох с парадна крачка в сградата на летището. Лесно разпознах останалите участнички с тъмните им панталони и бели ризи, затова директно се отправих към тях. Внушителната ми поява зад тъмни очила определено оказваше ефект. Ашли, Тройката, изглеждаше съкрушена от присъствието ми, а Марли, Четворката, придоби също толкова смаяно изражение. А, ето я и Петицата! Америка. Знаех, че ще е в моята група, тъй като все пак се намирахме в родната ù Каролина, но въпреки това останах изненадана. Доста се беше спретнала.

Несъмнено щеше да ми бъде забавно с нея. Колкото и да се беше изтупала, със сигурност щеше да прояви простащината си още на първия ден.

– Здравей – престраши се Марли, макар че думата прозвуча по-скоро въпросително.

Свалих очилата си и я огледах от главата до петите. Симпатична беше, но косата ù нямаше никакъв обем. И ако по принцип изглеждаше толкова шашнато, щеше да бъде изхвърлена от двореца още на първата седмица.

– Кога потегляме?

– Още не знаем – отвърна Америка с изненадващо остър тон, като се имаше предвид, че разговаря с по-висшестоящ гражданин. – Благодарение на теб сме назад в графика.