Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 122

Подготвях обяда, когато един страж влезе в кухнята и извика името ми. При последния такъв случай ме бяха отвели при кървящата Америка, затова настръхнах. А и не знаех как да разбирам факта, че Картър стоеше до стража, облян в пот от работата си навън.

– Знаеш ли какво се случва? – прошепнах на Картър, докато стражът ни водеше нагоре по стълбището.

– Не. Не мисля, че сме загазили, но винаги е стряскащо да те извика страж.

Преплетох ръка с неговата и брачната ми халка се извъртя така, че възелчето се заклещи между пръстите ни.

Стражът ни заведе в Тронната зала, където обикновено се посрещаха важни гости и се провеждаха специални церемонии, свързани с короната. Максън седеше в далечния край на залата с корона на глава. Изглеждаше толкова мъдър. Сърцето ми запя от радост, като видях Америка да седи на по-малък престол от дясната му страна със сключени в скута си ръце. На нейната глава още нямаше корона – щеше да я получи на сватбения им ден, – но в косата ù имаше приличащо на слънце украшение и вече изглеждаше така царствено.

На маса от едната им страна седяха група съветници, които се ровеха из купчина документи и пишеха усилено.

Последвахме стража по синята пътека към подиума. Той спря точно пред крал Максън и му се поклони, после отстъпи встрани, оставяйки двама ни с Картър пред троновете.

Картър бързо сведе глава в поклон.

– Ваше Величество.

Аз изпълних реверанс.

– Картър и Марли Удуърк – подхвана той с усмивка. Сърцето ми щеше да се пръсне от щастие, като чух цялото си име на омъжена жена. – Като благодарност за вярната ви служба на кралското семейство, аз, кралят ви, си позволявам да отменя наложеното ви наказание.

Двамата с Картър се спогледахме плахо, чудейки се как да разбираме думите му.

– Разбира се, физическото ви наказание вече е факт, но всички останали постановления могат да бъдат анулирани. Доколкото знам, сте били понижени в Осмици?

Странно ми беше, че ни говореше така, но явно трябваше да спазва определени правила. Картър отговори вместо двама ни.

– Да, Ваше Величество.

– А вярно ли е, че през последните два месеца живеете в двореца, вършейки работа на Шестици?

– Да, Ваше Величество.

– Вярно ли е също така, че госпожа Удуърк е оказала помощ на бъдещата ни кралица, когато тя не се е чувствала добре?

Усмихнах се на Америка.

– Да, Ваше Величество.

– А вярно ли е, че през това време вие, господин Удуърк, обичате и закриляте госпожа Удуърк, бивша представителка на Елита, следователно безценна Дъщеря на Илеа, подсигурявайки ù най-доброто, което е било по силите ви при посочените обстоятелства?

Картър сведе поглед, сякаш се питаше дали наистина ми беше дал достатъчно.

Затова се обадих вместо него.

– Да, Ваше Величество!

Видях, че съпругът ми преглъща сълзите си. Точно той ми беше повтарял, че животът ни няма да остане такъв завинаги, беше ме насърчавал в дългите дни. Как можеше да си помисли, че това е недостатъчно?

– Съобразно със службата ви, аз, крал Максън Шрийв, ви освобождавам от кастовата ви принадлежност. От този момент нататък не сте Осмици. Картър и Марли Удуърк, вие сте първите безкастови граждани на Илеа.