Читать «Опарени» онлайн - страница 30

— О! — възкликна Рифър. И после я прегърна. Наистина я прегърна. Спенсър стоеше на вратата, чувствайки се като забравена детска играчка, изхвърлена през вратата на кола.

Тя се изкашля малко по-силно, отколкото беше възнамерявала, и Рифър се обърна рязко и растите му се развяха.

— А, Спенсър. Извинявай. Това е…

— Наоми — процеди Спенсър, вторачена в девойката, която пристъпи в полезрението й. Тя изгледа Спенсър надменно и заплашително.

— Здрасти, Спенсър — изчурулика Наоми. — И ти ли ще караш курса за водолази?

— Ъъъ… да — промърмори Спенсър, наблюдавайки пръстите на Наоми, които докосваха Рифъровите. Тя стрелна с поглед вратата, обмисляйки дали да не офейка без него.

Но изведнъж това вече изобщо не й се струваше добра идея.

7.

Съучастница в престъпление

Същата сутрин Ариа и около трийсет други ученици стояха в сянката на гигантска розова водна пързалка на горната палуба на кораба, жадно очаквайки началото на курса по „Еко лов на съкровища“. Въздухът миришеше на почистващ препарат за паркет, силен дезодорант и на корабното гориво, което капитанът беше настоял да е напълно екологично, въпреки че Ариа имаше своите съмнения. Те махаха пред лицата си с ветрила, мажеха се със слънцезащитни кремове с висок фактор, за да се предпазят от палещото карибско слънце, и обсъждаха развълнувано предстоящата игра.

Най-накрая ръководителката на играта спря да говори по телефона си и се обърна към групата.

— Добре дошли! — извика тя и луничавото й лице се усмихна. — Казвам се Гретчен Вайн, а вас ви очаква нещо вълнуващо. Мислете за този лов като за състезанието „Шеметна надпревара“ — даваме ви указания и пари, за да стигнете до нужното място, и първата група, която разкрие всички загадки, печели.

— Печели какво? — попита една брюнетка, чиито прашки се подаваха изпод ризата й.

Гретчен се усмихна и им показа два ваучера за онлайн магазина на Епъл, и всички ахнаха.

— Всеки от тях е на стойност хиляда долара.

После Гретчен раздаде малки червени несесерчета, на които пишеше: „ЕКО ЛОВ НА СЪКРОВИЩА“.

— Пазете указанията си тук — инструктира ги тя. — Трябва да ми показвате какво сте намерили в края на всеки ден.

— Ще имаме ли някакви лагерувания? Екстремен туризъм? Ролеви игри? — попита едно момче.

Гретчен се намръщи, като си играеше нервно с гердана си.

— Е, трябва да се връщате на кораба всяка вечер — иначе ще се наложи да изпратим издирващ екип. Пътешествията обхващат големи райони, но не бих ги нарекла екстремни. И не съм много сигурна какво имате предвид под ролеви игри — може би ще обясните?

Задалият въпроса — момче с дълга кестенява коса и гъсти вежди, махна пренебрежително с ръка.

— Няма значение.

Гретчен им каза, че ще им се наложи да претърсват плажове, да се мъкнат през дюни, да си пробиват път през тропически гори в дъждовно време и да се придвижват през оживени градски улици, за да извличат информацията, която ще ги води към наградата. Ариа се спогледа развълнувано със седящите до нея. В групата имаше доста двойки, които се държаха за ръце, и тя изпита болезнен копнеж. Може би Ноъл щеше да избере търсенето на съкровища, ако знаеше за наградата.