Читать «Опарени» онлайн - страница 29

Сара Шепард

— А, всичко е наред — каза Рифър, поглеждайки нататък по палубата, към мястото на курса за водолази. — Гледах филми по платения канал. А на теб стана ли ти лошо? Тези вълни бяха доста ужасни.

Спенсър поклати глава.

— Никога не съм имала морска болест. Привикнала съм към корабите.

— Късметлийка — въздъхна Рифър. — Гмуркала ли си се досега?

Спенсър кимна.

— Имам сертификат от няколко години. Надявам се да направя някои самостоятелни гмуркания, без останалите от групата. Никак не обичам да се гмуркам сред цяла тълпа хора.

Рифър отвори пред нея вратата към стълбите.

— Как ти се струва някаква компания? Тоест аз получих сертификат едва миналата година, но се уча бързо, честна дума! А и се обзалагам, че ти ще ме напътстваш много добре.

Спенсър докосна с пръст устата си, свенливо правейки се, че обмисля предложението.

— Но ако искам тези гмуркания да са самостоятелни? Какво ще получа в замяна, ако те взема?

Рифър се спря на стълбището, очите му проблеснаха игриво.

— Какво ще кажеш за най-ценната ми тениска с концерта на Грейтфул Дет от 1977 година?

Спенсър го изгледа скептично.

— Тази, която си купил от И-бей и която още смърди на трева след всичките изпирания? Благодаря, не.

— Не смърди на трева! — възрази Рифър. — Мирише хубаво. Нося я постоянно в училище и никой нищо не ми е казал, честна дума!

Спенсър тайничко се почувства привлечена от идеята да носи тениска, която Рифър е носил. Изглеждаше толкова… интимно.

Междувременно бяха стигнали до вратата на фитнесзала „Морско конче“ — мястото на първия урок от курса за водолази. Покрай стената бяха наредени уреди, тренажори и пътеки за бягане, а върху килимчетата имаше около трийсет сгъваеми стола. Кирстен седеше на първия ред и пилеше ноктите си. Доста от присъстващите си взимаха кафе и гевречета от сложените отзад подноси. Тим, инструкторът, с когото Спенсър се бе запознала по време на представянията на курсовете, се беше навел над два картонени кашона и подреждаше кислородни бутилки и водолазни костюми.

Спенсър погледна отново към Рифър, чувствайки изблик на възбуда. Рифър също й се усмихваше.

В този момент й хрумна великолепна идея. Тя докосна ръката на Рифър.

— Нека да го зарежем.

Рифър се опули.

— Курса?

— Ние и двамата вече знаем как да се гмуркаме. Защо не?

Рифър се плесна с ръка по устата, правейки се на шокиран.

— Не си ли ти момичето, което всяка година взима наградата за най-редовно присъствие?

Спенсър сви рамене.

— Във ваканция съм.

Тя си представи как сграбчва Рифър за ръката и го отвежда в един от долните салони, който вероятно ще е празен по това време сутринта, и сядат в някое задно сепаре. И започват да обсъждат хората на кораба, да планират екскурзии за след гмурканията им, и тогава ръцете им бавно се приближават една към друга, а после…

— Рейф?

Гласът дойде някъде от вътрешността на помещението. Рифър се обърна. Веждите му се повдигнаха, и той пристъпи през вратата.

— Това си ти! — извика момичето. — О, Божичко!