Читать «Опарени» онлайн - страница 28

Кирстен се хвана за главата и тихо изстена.

— Толкова ти завиждам, че снощи не страдаше от морска болест. Аз съм изтощена. Дори не знам дали ще мога да се гмуркам днес.

Двете се бяха записали на водолазен курс, който носеше кредити, и отиваха на първия урок, който щеше да се проведе в един от фитнес центровете. Спенсър беше много доволна, че се е паднала заедно с Кирстен, особено като се имаше предвид как не беше провървяло в това отношение на приятелките й. Двете с Кирстен се бяха сприятелили преди години покрай хокея, и вече бяха съжителствали при гостувания на отбора в други градове.

— Това ще е само опознаване, изпробване на екипировката и съвети по безопасността във водата — успокои я Спенсър. — Била съм неведнъж на такива мероприятия.

Спенсър беше взела сертификата си за водолаз на четиринайсетгодишна възраст. Сигурно можеше да напише книга за мерките за безопасност.

След като се качиха на най-горната палуба, те минаха покрай един от ресторантите, пълен с момчета, които отрупваха подносите си с ястия от бюфета, момичета, които си шепнеха по масите, и деца, които щъкаха и бърбореха край еспресо бара. После Спенсър мерна нечий висок, изпънат гръб пред гигантския аквариум и потисна едно нервно писукане.

— Рифър? — извика тя с леко разтреперан глас.

Рифър се обърна. Когато я зърна, лицето му грейна. Това беше първият път, когато се виждаха на кораба. Бяха опитали да се свържат предишния ден, но, подобно на Кирстен, Рифър беше прекарал вечерта в стаята си, страдайки от морска болест.

— Мога ли да те придружа до водолазния курс? — попита Рифър, леко смутено.

— Разбира се — отвърна Спенсър, опитвайки се да смекчи усмивката си. Тя се обърна към Кирстен, за да види дали е добре, но момичето тактично беше отминало.

— О, и една изненада. — Рифър измъкна иззад гърба си чаша с плодов коктейл. — За теб е. От банан и папая.

— Любимият ми! — Спенсър си пое дъх, потрепвайки при спомена. Беше споменала, че харесва комбинацията от тези два вкуса само веднъж, по телефона.

Когато тя пое чашата от него, ръцете им се докоснаха. По гърба на Спенсър преминаха тръпки. Тя погледна скришом към лицето на Рифър, към изсечените му челюсти и кехлибарените му очи. Това беше първият път, в който го виждаше след Принстън — откакто беше осъзнала, че го харесва. Как беше могла да забрави силните му рамене или какви розови и създадени за целувки са устните му? Как не беше забелязала сладките лунички по бузите му? Дори неговите расти, протритите му конопени кецове, хавайската му риза изведнъж й се сториха привлекателни.

Тя отметна къдрица от косата зад ухото си, чувствайки как вратът й се зачервява.

— Ъ-ъ-ъ, по-добре ли си? — избъбри тя, почувствала внезапна нужда да наруши тишината. — Сигурно си разочарован, че пропусна купона по случай пристигането.

Тя едва не се бе изкушила да почука на вратата на каютата му с чаша джинджифилова бира и малко драмамин, но се боеше, че по този начин ще отиде твърде далеч.