Читать «Опарени» онлайн - страница 32

— Магическо — отговори Ариа тихо, макар че когато понечи да опише поетично Исландия, всичко, за което се сети, беше последното й пътуване дотам, онова, което направи с Ноъл, Майк и Хана, и за което изобщо не искаше да си спомня.

Вместо това тя премести погледа си към кораба. Няколко ученици плуваха в басейна. Емили, която се беше записала доброволно за спасител, седеше на поста си и въртеше свирката около пръста си. Ариа се зачуди дали да не й помаха, но Емили изглеждаше така, сякаш мислите й са на милион километри оттук.

Ариа отново се обърна към Греъм.

— Е, във всеки случай съм наистина развълнувана от лова на приключения — каза тя, решавайки да смени темата.

— Аз също — отвърна Греъм. — Едно приятелче трябваше да дойде с мен, но промени решението си в последния момент.

— Да, аз се опитах да взема приятеля си с мен, но той предпочете да отиде на сърф — рече Ариа. — Но няма проблем. Явно имаше голямо желание.

Греъм кимна.

— И аз не съм много сигурен, че на приятелката ми щеше да й хареса тази игра. Тя би си паднала повече по правенето на тен на плажа.

— Тя на пътуването ли е?

Греъм потърка носа си, чувстваше се неудобно.

— Не. Ъ-ъ-ъ… ние всъщност вече не сме заедно, така че… — Той млъкна и седна на една от пейките, наредени около басейна. — Значи ти си от Мейн Лайн, така ли? Означава ли това, че си снобка?

— Далеч не — подсмихна се Ариа. — През повечето време се чувствам не на място там. Сякаш трябва да съм другаде.

— И аз се чувствах така в стария ми град — той също е доста старомодно място — каза Греъм. — Бях във възторг, когато семейството ми се премести във Филаделфия миналата година.

— А къде си живял преди това? — попита Ариа.

— Мейпълууд, Ню Джърси — каза Греъм.

— Мейпълууд — процеди Ариа. Според възпоменателната страница на Табита Кларк, тя беше посещавала гимназия в Мейпълууд.

Греъм въздъхна примирено.

— Нека позная — следиш случая Табита Кларк.

Ариа се почувства така, сякаш стомахът й е пълен с гореща, експлозивна смес.

— Познаваше ли я?

Греъм се загледа нанякъде, сините му очи помръкнаха. И тогава, преди той да успее да каже нещо, Ариа осъзна откъде й изглеждаше толкова познат. Тя си спомни за видеото, което беше гледала на възпоменателната страница на Табита Кларк и за привлекателното момче, танцуващо с Табита на училищния бал. Беше видяла и името му под публикации за благотворително пица парти в чест на Табита. Спомни си дори, че е чула гласа му по CNN — как разказва за последния път, когато е видял Табита, няколко месеца преди смъртта й.

Всичко това премина през съзнанието й за броени секунди. А после Греъм вдигна насълзените си очи към Ариа и изрече точно това, от което тя се беше опасявала:

— Да. Табита беше моята приятелка.

8.

Лиценз за убийство

По-късно същата вечер Хана хвана Майк за ръката, докато двамата излизаха от асансьора на палуба „Палма“.

— Деветстотин и седем е нататък — промърмори той, после зави надясно и тръгна по дълъг коридор. Хана го последва, хвърляйки надменен поглед на Фай Темпълтън, която се беше спряла, изпълнена с копнеж, пред вратата на каютата й. Хана и Майк отиваха на таен купон за подбрани хора в каютата на Мейсън Байърс, където никой друг не беше поканен.