Читать «Опарени» онлайн - страница 126

Той я прегърна силно, после се отдръпна и докосна ключицата й.

— Къде ти е огърлицата?

Ариа се замисли трескаво за извинение.

— Сигурно съм я изгубила във водата. — Надяваше се да е прозвучала убедително. — Предполагам, че просто е пожелала да се върне в морето.

Ноъл бавно кимна; не изглеждаше кой знае колко разочарован.

— Предполагам, че е по-добре да изгубя нея, отколкото теб.

Той я прегърна за последно и тръгна към стаята си. Ариа се насочи към асансьора — нейната каюта се намираше два етажа над тази на Ноъл. Всеки мускул в тялото й пулсираше напрегнато. Може би това беше последната им прегръдка. Дали изобщо щеше да й проговори, след като научи, че е убийца?

Внезапно, точно когато вратите се затваряха, един мъж в полицейска униформа се приближи към асансьора, вперил поглед право напред. Ариа натисна бутона за отваряне на вратата и отново излезе в коридора на Ноъл. Ченгето отиде до края му и влезе през отворената врата на стаята вляво. Ариа беше почти сигурна, че това е каютата на Греъм. Спомняше си къде се намира от деня, в който беше отишла да го вземе за миниголфа. Струваше й се, че това се беше случило ужасно отдавна.

Видя как Ноъл се приближава до стаята си, пъха картата си в ключалката и влиза вътре. Ариа си пое дълбоко дъх и също тръгна по коридора. Подмина вратата на Ноъл и продължи към вратата на стаята, в която беше влязъл полицаят. Това определено беше каютата на Греъм — Ариа разпозна стикера на рицар върху дъската за обявления.

Тя надникна вътре, подготвяйки се да види Греъм, но вместо това вътре бяха само ченгето и Джереми. Бяха доближили глави и разговаряха тихо.

— От колко време е в безсъзнание? — попита полицаят, сложил ръце на кръста.

— От началото на евакуацията — промърмори Джереми. — Не съм сигурен колко сериозни са нараняванията му — лекарите не ми казват. Семейството му скоро ще долети.

Ариа примигна. Греъм в болницата ли беше?

Полицаят се намръщи.

— Оставането в безсъзнание е лесен начин да не говори, а? Записите от охранителната камера разкриват двама души, единият от които е той. — Ченгето погледна телефона си. — Има доста неща, от които трябва да се притеснява.

— Идентифицирахте ли втория човек? — попита Джереми.

Ариа затаи дъх. Но ченгето само пристъпи от крак на крак и отговори:

— Все още не разполагаме с достатъчно лицеви характеристики на втория човек. Но според нас е мъж.

Ариа се намръщи, объркана. Тя прокара пръсти през дългата си коса, после погледна женствените си, слаби пръсти и ноктите, лакирани с блестящ коралов цвят. През годините я бяха обърквали доста пъти, но никога, никога с мъж.

Внезапно двамата вдигнаха глави и я видяха. Очите на Джереми се разшириха. Ченгето като че ли се ядоса.

— Да? — излая той.

— Аз, ъ-ъ-ъ, търся Греъм? — каза тя, изненадана колко спокойно бе прозвучал гласът й. — Знаете ли къде е той?

През лицето на Джереми премина неясно изражение, но след миг то изчезна.

— Трябва да си прибираш багажа.

В главата й зазвучаха предупредителни камбанки.

— Греъм… добре ли е? — попита тя с изтънял глас.

Джереми се намръщи и пристъпи към нея.