Читать «Опарени» онлайн - страница 124

Ненормалник, наречен А., разбира се.

Тя погледна отново Рифър. Искаше й се да мисли за нещо друго.

— Толкова ми липсваше — призна си тя.

— И ти на мен — каза Рифър и се наведе, за да я целуне по шията.

Спенсър отметна глава назад, наслаждавайки се на чувството. Но внезапно група туристи, облечени в тениски с американското знаме, започнаха да си пробиват път през тълпата от деца и тя отново се съсредоточи върху реалността. Утре щяха да се обадят на ФБР. Как щяха да се развият събитията? Първо обаждането, после срещата със следователя, сълзливите признания? Тя си представи как привикват родителите им в затвора, пресата ги пресреща на входа с въпроси, имената им отново се появяват във вестниците, всички погледи са насочени към тях. Какво ли щеше да си помисли Рифър, когато разбереше за това?

Тя изстена тихо и го прегърна още по-силно. Когато беше малка, двете с Мелиса играеха една измислена от тях игра, наречена „Принц Чарминг“, в която си записваха всички черти, които трябваше да притежава бъдещото гадже. Първоначално Спенсър винаги копираше онова, което казваше Мелиса — висок, тъмнокос, красив, да кара хубава кола, да има добра работа — докато осъзна, че те описват баща си — повече или по-малко. Но дори когато си представяше своя собствен бъдещ принц, в списъка никога не бяха попадали определения като мирише на трева или може да цитира неизвестни песни на Грейтфул Дет. Но когато погледна към милото, нежно лице на Рифър, в гърдите й отново се надигна онзи копнеж, че някой ден нейният принц ще се появи — същият, който се появяваше всеки път, когато играеха играта. И макар Рифър да не бе от момчетата, с които бе очаквала да започне да излиза, той беше точно онова, което бе искала някога.

Но дали той щеше да я иска, когато разбереше какво бе направила?

32.

Тревоги

Въпреки че круизната компания бе наела чартърни полети, които да откарат учениците във Филаделфия, все още съществуваше проблемът с прибирането на багажа на всички от кораба. В седем сутринта той акостира в пристанището на Хамилтън и на всички бе отпуснат един час, за да си опаковат нещата. Ариа и Ноъл се изкачиха по рампата, надникнаха в концертната зала, която все още беше украсена в очакване за конкурса. Видът на веселите балони, гирляндите и фестивалните лампи донякъде навяваше тъга. Дори храната все още беше по масите, макар около нея да жужаха гладни мухи.

Ноъл посочи веспата, която беше паркирана до сцената.

— Чудя се кой ли ще прибере това?

— Никой, предполагам — промърмори Ариа.

Той навъсено поклати глава.

— Вчера беше ужасно. — Той хвана Ариа за ръката. — Просто не мога да повярвам, че си се навила да отидеш със Спенсър да търсите някакво глупаво бижу. Можеше да умреш.

Ариа сведе поглед.