Читать «Съкрушени» онлайн - страница 60

— Земята вика Ариа! — разнесе се презрителен глас от ъгъла. Ариа се откъсна от мислите си и примигна. Момичетата от комитета се изкискаха.

Тя се насили да се усмихне, промърмори нещо за пресъздаването на картините на Ван Гог върху големи платна, използвайки поставен на високо проектор. Момичетата свиха рамене и се захванаха за работа: да събират материали и да издирват копия на картините в интернет. Ариа се чувстваше замаяна. Усещаше, че полудява. Не беше възможно Ноъл да е А. — той беше нейният приятел. Той не знаеше, че Кортни е Истинската Али. Не би могъл да й причини това. Край на историята.

И като по поръчка две силни ръце я прегърнаха през кръста.

— Каква си лъжкиня — измърмори Ноъл в ямичката между шията и рамото й.

Ариа се вцепени.

— К-какво?

Ноъл я вдигна във въздуха и я завъртя към себе си.

— Каза ми, че трябва да намериш някой да те откара, но после видях колата ти на паркинга… а теб намерих тук! — Той я хвана за ръката и хвърли едно око върху портрета на Ван Гог на екрана на лаптопа й. — Да не ми изневеряваш с Винсент Ван Гог?

— Какво? Не! — Ариа едва не изпищя, а бузите й пламнаха при думата „изневеряваш“.

— Знам. — Ноъл я погледна странно. — Просто те дразня.

Ариа почувства как сърцето й постепенно се успокоява.

— Из-звинявай — заекна тя. — Забравих, че трябва да се срещнем за уточняване на декорите.

— Няма нищо. — Ноъл потърка носа си във вратлето й. — За нищо на света не бих искал да пропуснеш тази среща. — После той я хвана за ръцете. — Значи си щастлива, че спечели, нали?

Погледът на Ариа се отмести към момичетата от комитета, които сега подреждаха платната за рисунките.

— Аха — промърмори тя, опитвайки се да прозвучи искрено.

Ноъл наведе глава.

— Това не ми прозвуча особено убедително.

Ариа се чувстваше замаяна. Тя погледна към Ноъл, след което се запъти към коридора.

— Трябва да те питам нещо. — Миг по-късно той я последва.

Наскоро измития под проблясваше и миришеше на лимон. Ариа можеше да се закълне, че през панорамните прозорци успя да зърне някой, който се скри зад журналистическото депо. Тя впери поглед натам, а сърцето й се качи в гърлото. Никой не се появи. След това тя се обърна към Ноъл, който изглеждаше страхотно в спортния си суичър с емблемата на „Роузууд дей“.

— В деня, когато обявиха, че аз ще съм отговорника по декорите, ти остана до късно в училище.

Лицето на Ноъл се вкамени.

— И какво от това?

Дали не се държеше отбранително? Виновно? Ариа потърка с пръста на крака си едно несъществуващо петно на пода, обмисляйки как да зададе въпроса. Къде беше? щеше да прозвучи твърде подозрително; може би дори щеше да влоши нещата. Вместо това тя избъбри без да се замисли:

— Мислиш ли си често за Али? И за двете Али?

Ноъл примигна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами случилото се засегна и теб. Ти беше приятел с нея — и с двете. Някога… не знам, подозирал ли си нещо, след като Кортни и Али си размениха местата? Ами когато истинската Али се върна в Роузууд, след като Иън Томас умря?

Край окото на Ноъл потрепна мускулче.