Читать «Съкрушени» онлайн - страница 51
Сара Шепард
Шон забарабани с пръсти по касата на вратата.
— Не. Срещата ти е с мен.
Хана силно се ухапа по вътрешността на бузата. Не беше разговаряла с Шон, откакто отношенията им се бяха разпаднали сред огън и жупел предишната година. Напоследък той излизаше с Кейт. Адски странна ситуация.
Тя сви рамене, последва Шон в стаята и седна на дивана. Шон се настани зад бюрото, което беше засипано с купчини хартия, монитор с плосък екран и празни чаши от кафе. На рафта зад гърба му беше поставен един плюшен Елмо. Имаше снимка на Шон, който се ръкува с губернатора на Пенсилвания.
— Тук ли работиш сега? — попита объркано Хана.
— Само през уикендите, помагам на татко. — Шон оправи една разпиляна купчинка от листове. — Напоследък сме претъпкани — две от местните болници затвориха отделенията си за изгаряния заради бюджетни съкращения. — Той въздъхна тежко и погледна към Хана. — Как е Майк?
Хана примигна, изненадана.
— Ами добре е.
Споменаването на Майк я смути. Той не знаеше за идването й тук; никога, ама никога нямаше да разбере защо се е върнала да се моли да я вземат на старата й работа. Всяка история, която му беше разказвала за това място, беше по-гадна от предишната. Хана му беше казала, че за днес има час при фризьорката си, за да репетират прическата за бала, но на него му стигаше само да се обади в салона, за да я хване в лъжа.
— Добре — усмихна се Шон. — Значи наистина искаш да се върнеш?
Хана се вцепени.
— Срам ме е, че съкратих доброволческата си работа тук — излъга тя. — След всичко, което ми се случи, мисля, че би трябвало да се реванширам, нали?
Шон повдигна едната си вежда.
— Нали тук изобщо не ти харесваше?
Хана долепи дланите на двете си ръце, опитвайки се да изглежда откровена.
— Промених се. Доброволната помощ означава много за мен. Всъщност в момента тук лежи един мой приятел, с когото се запознах на круиза. Греъм Прат?
Шон се облегна назад.
— Да, Греъм пристигна преди няколко дни. — Той тъжно поклати глава. — Този круиз е бил истински кошмар. Чух и какво се е случило с вас… за спасителната лодка. Някой хора твърдят, че е било опит за самоубийство.
Хана не удостои тази забележка с отговор.
— Самата евакуация беше страшна… а след това се изгубихме в морето. Когато едва не се удавих, получих нещо като просветление — животът е твърде кратък, трябва да направя нещо значимо. Затова… моля те, позволи ми да помогна.
Шон почука с гумичката на молива си по бюрото.
— Баща ми каза, че можеш отново да помагаш, стига да работиш здраво.
— Мога да се справя!
— Добре — отвърна Шон. Той протегна ръка на Хана и тя я разтърси. Внезапно изражението му стана тъжно. — Знаеш ли, така и не ти казах колко ужасно се чувствам заради цялата история с Али.
— О, ъъъ, благодаря.
— Дори не мога да си представя какво ти е било — продължи Шон.
Очите на Хана се напълниха със сълзи. Едно беше някой приятел, родител, напълно непознат да изкаже съчувствието си, но в начина, по който го беше показал Шон, имаше едновременно нещо трогателно и странно.
— Благодаря — промърмори тя.
Шон пристъпи напред, обгърна я с ръцете си и леко я притисна към себе си. Той миришеше познато на канела, дезодорант и потпурите, които майка му щедро използваше из цялата къща. Това беше позната миризма, утешителна миризма. Внезапно Хана разбра, че вече не го мрази толкова.