Читать «Съкрушени» онлайн - страница 20

— Получих едно странно съобщение вчера.

Тя показа на Хана екрана на телефона си.

Името ви беше в списъка с гости на курорта „Скалите“ по същото време, когато е била убита Табита Кларк… Трябва да поговорим колкото се може по-скоро… Ще се радвам, ако ми сътрудничите.

Хана кимна.

— И аз получих такова. Както и Спенсър, и Емили — и Майк — отвърна тя. — А Ноъл? — Момчетата бяха заедно с тях на почивката в Ямайка.

Ариа се вцепени, поглеждайки към Ноъл. Той тъкмо се беше метнал на гърба на Мейсън Байърс и Мейсън се въртеше, опитвайки се да го свали.

— Ами не съм го питала — рече тя с тих глас. — Но Ноъл не ни е виждал да разговаряме с Табита. И двамата с Майк със сигурност не са видели… нали се сещаш. Едва ли ще кажат нещо нередно.

Още преди да го изрече, тя разбра, че не си вярва. По време на пътуването Ноъл не беше обърнал никакво внимание на Табита, освен веднъж, когато каза, че му се струвала някак позната. След това, когато тялото й беше изхвърлено на брега и се появи във всички новинарски емисии, Ноъл често сменяше канала, като обикновено дори не се сещаше, че са били в Ямайка по същото време, когато и тя е била там. Едва напоследък започна да следи историята. Сега, всеки път, когато лицето й се появяваше на екрана на телевизора, той го поглеждаше с любопитство и казваше: „Тя не ти ли напомня за някого?“. Ами ако беше забелязал колко нервна стана Ариа, когато се разчу за историята с Табита? Ами ако невинно намекваше, че Табита му напомня за Али? Имаше толкова много начини Ноъл да я замеси без да иска, по невнимание, в престъплението.

Ариа разтърси ръцете си. Ноъл сигурно ще разговаря с агента най-много няколко минути. Пък и все пак момичетата не бяха убили Табита — А. я беше пребил с тояга на брега.

Но, разбира се, те бяха единствените, които го знаеха.

— Трябва ли да се срещнем с агент Фуджи? — попита Хана.

— И без това не можем да откажем. — Ариа загриза нокът. — Може би трябва да се срещнем всички заедно с нея. Поне тогава ще й разкажем едно и също.

Тогава Хана подаде телефона си на Ариа.

— Получих и това.

Ариа прочете съобщението.

Само загубенячки могат да се състезават със загубенячки. Опитай се да спечелиш и ще загубиш не само моето уважение — ще разкажа на агент Фуджи за всичките ти гадни малки лъжи.

А.

— Майк се опитваше да ме убеди да се кандидатирам за майска кралица — прошепна Хана. — И тогава се появи Чейси Бледсоу и изглеждаше великолепно.

— Видях я! — възкликна Ариа. — Изглежда малко… като боядисана с пистолет, не мислиш ли?

Хана сви рамене.

— Не знам. Странното е, че А. изпрати това буквално в момента, когато видях преобразената Чейси… сякаш ме беше наблюдавал. В „Рив Гош“ имаше толкова много деца, но не видях никой да изпраща есемес.

— А. е навсякъде — прошепна Ариа, потрепервайки. Те бяха подозирали различни хора, че са Новия А., но всеки път се оказваха в задънена улица — в един от случаите дори с труп в краката — или биваха наранявани. Като Греъм, момчето, с което Ариа се беше сприятелила по време на пътуването — той се беше оказал бившият приятел на Табита. Известно време Ариа се беше притеснявала, че Греъм може би е А. — той определено имаше мотив, а и беше започнал да се държи толкова странно с настояванията си, че трябва да й каже нещо. Сега тя знаеше, че той е искал да й каже, че някой я наблюдава. Но А. беше взривил бомбата, преди момчето да успее да й каже кой… може би защото А. не искаше Греъм да разкрие самоличността му.