Читать «Съкрушени» онлайн - страница 22

— Но аз мога да ви съобщя, че сме решили каква да бъде темата! — продължи Апълтън. — Ученическият съвет се спря на… Звездна нощ!

Учениците се развикаха радостно. Хана се облегна на оградата.

— Това е доста добра тема, не мислиш ли?

Ариа просто гледаше Хана, а кръвта се беше отдръпнала от лицето й. Сега като се замислеше, добре че не беше кандидатствала. Това беше ужасна тема.

— Какво? — Хана примигна. — Могат да направят големи платна от картините на Ван Гог и… ох!

Картината. Ариа буквално можеше да види как мисълта проблясва като неонов знак в главата на Хана. Двете не бяха разговаряли за онази нощ… но това не означаваше, че Ариа я е забравила. Очевидно това се отнасяше и за Хана.

Ариа притисна длан към очите си. Пътуването до Исландия беше истински провал от самото начало. Близо два часа седяха на пистата, преди да отлетят. След това нито една от дебитните им карти не беше приета на летището Кефлавик, затова трябваше да съберат всичките си пътнически чекове и да вземат автобус от летището, вместо такси. Резервацията им в хотела пропадна и оттам ги упътиха до един пансион по-надолу на същата улица, който беше влажен, миришеше на риба и беше толкова малък и претъпкан, че четиримата трябваше да делят една стая.

После Ноъл започна да се оплаква от всичко — колко странен вкус имало млякото, джакузито в задния двор сигурно било пълно с бактерии, как юрганът дразнел кожата му. Ариа приписа всичко това на умората от летенето и часовата разлика, но на следващия ден той продължи да мрънка. И на по-следващия. Не изглеждаше особено впечатлен от романтичните им разходки из града. Не похвали отличната местна бира. Не се впечатли дори от музея на пенисите. Намираше местните коне за абсурдни, а когато Ариа му показа прекрасната планина Еся в далечината, Ноъл каза:

— Ех, Скалистите са по-красиви.

Майк се включи в играта, заявявайки, че баровете в града изглеждат още по-скапани от предишния път, когато са живели тук. Когато Хана започна да се оплаква от липсата на бутици, Ариа се прибра в спалнята, зарови лице във възглавницата си и закрещя. „Типични роузуудчани“, помисли си горчиво тя.

През последната им нощ там въздухът вече пращеше от напрежение и всички слязоха в бара надолу по улицата, за да изпуснат парата. Когато Ариа се настани до един рошав, очилат младеж с емо брадичка, на име Олаф, който подхвана разговор за един исландски поет, когото Ариа обожаваше, тя едва не го прегърна от облекчение. Ето най-после някой, който познаваше живота извън Роузууд. Някой, който харесваше интересна музика, имаше свое собствено пони и обичаше Исландия колкото я обичаше и тя.

Ноъл и Майк, естествено, решиха, че той е смешен. Наричаха го Гейлоф зад гърба му — на висок глас, разбира се — пиеха шот след шот от шнапса „Черната смърт“, разказваха глупави вицове и се държаха толкова американски и идиотски, че на Ариа й се прииска да не е толкова очевидно, че е с тях. После се опитаха да се намесят в разговора на Ариа с Олаф.