Читать «Съкрушени» онлайн - страница 19

Пиук.

Емили погледна замаяно екрана на телефона си. Като по поръчка се беше появил есемес от непознат номер. Емили ахна и прочете съобщението.

Почакай само да кажа на агент Фуджи, че двете с приятелката ти сте идеални една за друга — и двете сте хладнокръвни престъпнички.

А.

4.

Никой не знае какво направи Ариа миналото лято

— Давай, Ноъл, давай! — изкрещя Ариа Монтгомъри от страничната линия на игрището за лакрос през обедната почивка на следващия ден. Приятелят й Ноъл Кан се втурна по тревата и се опита да вкара петия си пореден гол. Ариа затаи дъх и топката влетя в мрежата.

— Да! — изпищя тя и двете с Хана плеснаха ръцете си триумфално. Отборът по лакрос събираше пари за местния приют за бездомници и хората залагаха благотворително на това кой играч ще вкара най-много топки за по-малко от минута. Естествено, Ариа беше заложила десет долара на Ноъл.

Щом минутата изчете — Ноъл беше на второ място след Джим Фрийд — той изтича при нея.

— Беше невероятен! — изписка Ариа, обвивайки шията му с ръце.

— Благодаря, скъпа. — Ноъл я целуна продължително и силно, карайки краката й да изтръпнат. Макар двамата да излизаха повече от година, пеперудите в корема й се появяваха всеки път, когато тя усетеше леко лимоновата му, леко потна миризма след тренировки.

Хана, която тъкмо беше поздравила собствения си приятел, братът на Ариа, Майк, смушка Ноъл.

— Не мога да повярвам, че успя да превърнеш Ариа в лакрос-запалянко. Дори не съм си и помисляла, че това е възможно.

Ноъл се поклони подигравателно.

— Вложих много труд, но си заслужаваше.

— Оу, благодаря! — Ариа придърпа по-плътно жилетката си на гърдите. Беше доста хладно за края на април и надвисналите сиви облаци обещаваха дъжд. Хана беше права: ако в началото на миналата година някой й беше казал, че през обедната почивка ще гледа благотворителен мач по лакрос, вместо, примерно, да работи върху някоя скулптура, тя щеше да се скъса от смях. А ако този някой й беше казал, че щеше да ходи с Ноъл Кан, тя направо щеше да падне от стола. В седми клас, докато беше приятелка с Али, Ариа адски си падаше по него, но когато той предпочете Али, тя се закле, че повече няма да го погледне. А когато се върна след трите години, прекарани в Исландия, тя вече не беше от момичетата, които биха се срещали с играч на лакрос. Или поне така си мислеше.

Треньорът наду свирката си. Ноъл грабна стика си, целуна отново Ариа и двамата с Майк изтичаха към средата на терена, където се събираше отборът им. Сърцето на Ариа замря, докато гледаше силния му, изправен гръб и стегнатите прасци. Когато момичетата се канеха да си признаят на полицаите за убийството на Табита, единственото, за което си мислеше Ариа бе, че никога повече няма да види Ноъл — никога няма да го целуне, да държи ръката му, дори да лежи на дивана и да го слуша как шумно хрупа претцели. И макар тогава момичетата да не си бяха признали, тя все още имаше усещането, че времето с него е взето назаем.

След като момчетата се отдалечиха достатъчно, Ариа се прокашля.