Читать «Лицето» онлайн - страница 59

Движението на мъглявото привидение трябва да бе илюзорно, ала ето че пак си го въобрази. Фигурата сякаш му махаше да се приближи към нея.

Итън не би признал на Хазарт Янси, нито на никого от полицаите от едно време, а може би дори и на Хана, ако беше жива, че когато протегна ръка да докосне огледалото, той донякъде очакваше да усети не влажно стъкло, а нечия ръка, допир от студения и отблъскващ отвъден свят.

Той избърса една дъга в мъглата, оставяйки блестяща водна следа.

Заедно с движението на ръката на Итън се движеше и призракът в огледалото, който се плъзгаше настрани от изчистената част. Той се държеше хитро зад прикритието на парата и застана директно срещу него.

Като се изключи лицето, мъглявото отражение на Итън в запотеното огледало изглеждаше тъмно заради тъмните му дрехи и коса. Замъглената от парата форма, застанала сега пред него, беше бледа като лунната светлина и прозрачна като крилата на молец и колкото и да бе невероятно, изместваше неговия образ.

Страхът почука по сърцето му, но той не го пусна вътре, също както когато беше полицай и участваше в престрелка, не си позволяваше да се поддава на паника.

Той и без това се чувстваше като изпаднал донякъде в транс, приемащ невъзможното тук, както лесно би го приел насън.

Привидението се наведе към него, сякаш се опитваше да проумее природата му от отвъдната страна на огледалото, по същия начин както и той се навеждаше напред да го изучава.

Итън вдигна ръка отново и колебливо избърса една тясна лента от огледалото, напълно убеден, че когато срещне очите на отражението си, те няма да са неговите, а ще са сиви като очите на Дъни Уислър.

И отново тайното създание в огледалото се премести с по-голяма бързина от ръката на Итън и остана забулено.

Чак когато дъхът на Итън експлодира, той осъзна, че го е задържал.

Когато отново си пое дъх, той чу някъде далеч в апартамента крехкия шум на разбиващо се стъкло.

Глава 15

Итън беше поръчал на лабораторията „Паломар“ да провери дали в кръвта му има следи от забранени вещества, защото се страхуваше, че може да е бил дрогиран без негово знание. По време на събитията в блока, където се намираше апартаментът на Рейнърд, той се бе чувствал особено.

И сега, когато напускаше изпълнената с пара баня, той се чувстваше не по-малко объркан, отколкото когато след въображаемото прострелване в корема се оказа зад волана на колата си без никакви увреждания.

Каквото и да беше се случило или да му се беше сторило, че се случва, пред огледалото, той не можеше повече да вярва на сетивата си. В резултат на това продължи да се движи още по-внимателно отпреди, защото допускаше, че нещата отново можеше да бъдат различни от начина, по който изглеждаха.

Той мина през стаи, които вече беше претърсил, и преминавайки през нови, стигна най-после до кухнята. Парченца от счупено стъкло блестяха по масата за закуска и бяха пръснати по пода.