Читать «Лицето» онлайн - страница 61

Итън, който не искаше да види неизбежното поражение на малкото създание, което водата щеше да отнесе мъртво върху решетката на канала, се извърна настрани.

Той сложи пистолета в раменния си кобур.

Огледа ръцете си. Те трепереха.

Върна се отново на задното стълбище и се заизкачва към петия етаж. И пак го посрещнаха уханието на сапун и ароматът на вода за след бръснене. Този път обаче той долови и различна миризма, не толкова чиста като другите две, трудна за определяне, но тревожеща.

Каквото и друго да беше, Дъни Уислър със сигурност беше жив човек, а не ходещ труп. Защо един ходещ труп ще се прибере вкъщи да се изкъпе, избръсне и преоблече в чисти дрехи? Абсурд.

В кухнята на апартамента Итън изсмука с прахосмукачка парченцата от стъклото в рамката на снимката.

После видя, че в мивката има лъжица и отворена кутия сладолед, половина пълна. Изглежда, че оживелите наскоро обичат шоколадов сладолед с карамел.

Той сложи сладоледа в хладилната камера и върна празната рамка за снимки на мястото й в кабинета.

Влезе в главната спалня и спря близо до вратата на банята. Беше възнамерявал да провери огледалото още веднъж, за да види дали все още е запотено и дали вътре в него нещо, което не би трябвало да е там, още мърда.

Ала активното търсене на този призрак изведнъж му се стори не особено добра идея. Вместо да продължи, той угаси лампите, напусна апартамента и заключи вратата след себе си.

Когато асансьорът го понесе надолу, Итън си помисли: По същата причина, поради която прословутият вълк си е сложил овча кожа, за да може да се движи сред агнетата, без да го познаят.

Ето защо един ходещ труп трябваше да се изкъпе, избръсне и преоблече в хубав костюм.

Когато асансьорът стигна на партера, на Итън му беше ясно как се е чувствала Алиса, когато е пропадала в заешката дупка.

Глава 16

След като затвори железопътните линии, Фрик остави мръсните нацисти да вършат подлите си дела, премина от нереалния свят в стаята с влакчетата в реалността на автомобилната колекция, струваща много милиони долари, в гаража и хукна към стълбите.

Би трябвало да вземе асансьора. Ала този безкабелен механизъм с хидравлично задвижване на кабинката би бил прекалено бавен за обзелото го нетърпение.

Моторът на Фрик направо хвърчеше. Телефонният разговор със странния непознат, когото той бе нарекъл непознатия на телефона, беше високооктаново гориво за момче със скучен живот, трескаво въображение и изобилие от свободно време.

Той не се качваше по стълбите, той ги щурмуваше. Мятайки крака, сграбчвайки перилата, Фрик се носеше нагоре от сутерена, като покоряваше две, четири, шест, осем дълги стълбища, водещи към третия етаж на Палацо Роспо, където беше неговият апартамент.

Изглежда, само Фрик знаеше какво значи името, дадено на голямата къща от първия й собственик — Палацо Роспо. Почти на всички беше известно, че „палацо“ е „палат“ на италиански, но никой, освен може би неколцина придаващи си важност европейски филмови режисьори, нямаше и най-малка представа какво означава „роспо“.