Читать «Лицето» онлайн - страница 57

— Аз имам телохранители и те са въоръжени с картечници.

— Това не е вярно, Елфрик. Лъжите няма да ти докарат нищо друго, освен мъка. Имението е строго охранявано, но това няма да е достатъчно, когато дойде моментът, когато Звяра в жълто се появи.

— Вярно е — настоя на лъжата си Фрик. — Моите телохранители са бивши командоси от отрядите за борба с тероризма и един от тях е спечелил титлата Мистър Вселена преди това. Те не си поплюват, а бият яко.

Странникът на телефона замълча.

След няколко секунди Фрик рече:

— Ало. Там ли си?

Мъжът заговори шепнешком:

— Изглежда, някой е дошъл при мен, Фрик. Ще ти се обадя пак по-късно. — Шепотът притихна до такава степен, че Фрик трябваше да се напряга, за да чуе какво казва. — А ти започни да търсиш това тайно скривалище. Нямаш много време.

— Почакай — каза Фрик, но линията се прекъсна.

Глава 14

С готово за стрелба оръжие, с вдигнато дуло, от стая в стая по коридора на наутилусообразния апартамент на Дъни Уислър Итън стигна до спалнята.

Една от нощните лампи светеше. Върху китайското легло шейна икономката изкусно беше наредила декоративни възглавнички от китайска коприна.

Също върху леглото, явно нахвърляни набързо, лежаха мъжки дрехи. Намачкани, изцапани, още влажни от дъжда. Панталони, риза, чорапи, бельо.

В един от ъглите имаше обувки.

Итън не знаеше в какво е бил облечен Дъни, когато е напуснал моргата в болницата „Богородицата на Анджелис“. Той обаче не би заложил и пукната пара срещу възможността това да са същите дрехи.

Приближавайки се до леглото, той усети леката воня, която бе помирисал в асансьора. Някои от съставните й части можеше да се определят по-лесно отпреди: застояла пот, лъх на гранясало мазило на сулфатна основа, редки пари на вкиснала урина. Миризмата на болест, на дълго залежаване и къпане само с леген и гъба.

Итън долови някакъв съскащ звук, който в началото отдаде на нов порив на дъжда, но после осъзна, че чува шума на вода от душа в банята към главната спалня.

Вратата на банята беше открехната. През пролуката заедно с шума се процеждаше ивица светлина, както и струйки пара.

Той отвори вратата докрай.

Подът и стените бяха облицовани със златен мрамор. Върху плот от черен гранит бяха сложени два черни керамични умивалника със златни кранове.

Над плота имаше голямо огледало, замъглено от изпаренията, в което не се виждаше ясно нищо. Разкривената му фигура се движеше под тази непрозрачна повърхност като някакъв странен белезникав предмет, който се мярва под потъналата в сенки повърхност на езеро.

Облаци пара се носеха из въздуха.

От банята се влизаше в тоалетна. Вратата беше отворена и се виждаше, че вътре няма никой.

Дъни едва не беше удавен в тази тоалетна.

Съседи в апартамент на четвъртия етаж го бяха чули да се бори отчаяно за живота си и да вика за помощ.

Полицията бе пристигнала бързо и бе хванала нападателите му, преди да успеят да избягат. Дъни бе намерен проснат на една страна на пода пред тоалетната почти в безсъзнание да изкашля вода от дробовете си.

Когато линейката пристигна, той вече бе изпаднал в кома.