Читать «Лицето» онлайн - страница 293

Не се страхуваше, че ще го забележат. Само трима души бяха в будни в къщата, която беше по-голяма от повечето търговски центрове. Нямаше голяма вероятност да се срещнат случайно.

В залата имаше разкошно украсена елха. Прииска му се да намери ключа за гирляндите от лампички върху нея, за да я види в пълния й блясък. Но хаосът беше понякога суров господар и той не можеше да се разсейва от задачата, за която бе дошъл с помощта на дирижабъла и бурята.

Докато прекосяваше огромното помещение, при всяка стъпка той търкаше напред-назад краката си в оригиналните персийски килими, за да изсуши напълно ботушите си.

Две двойни врати водеха към северния коридор. На стената до една от тях беше монтиран контролен панел, който не изпъкваше над повърхността й.

Той докосна сивия екран, който веднага светна и показа три колони от иконки.

Мик Сачатоун бе обучил Корки на елементарните неща, нужни за ползването му. Без да е овладял всичко, свързано със системата, той знаеше как да се оправя с нея.

Натисна с пръст иконката за датчиците за долавяне на движения във вътрешността на къщата, при което се появи списък на деветдесет и шест места. По сведения на Нед Хокънбери датчици не бяха инсталирани в спалните и баните, както и във всички стаи в апартамента на Чанинг Манхайм на третия етаж.

Под списъка беше изписана думата СКАНИРАНЕ, която той натисна. Това му даваше възможност да провери дали има движение на третия етаж, на втория етаж, на партера, на първия сутеренен етаж, на втория сутеренен етаж.

По-късно той щеше да използва тези опции, за да издири момчето. Но първо трябваше да намери Итън Труман, за да го убие.

Може би ще успее да хване момчето и да го измъкне от имението под носа на началника на охраната. Но щеше да се чувства по-добре, когато се занимаваше с Елфрик, ако знаеше, че бившият полицай е мъртъв.

Всеки от етажите бе прекалено голям, за да може да се види целият на екрана на контролния панел. Затова първо се появи само източната половина на партера.

Една светеща точка премигна, обозначавайки местоположението на Корки в огромната гостна. Той не се движеше, но датчиците отчитаха и топлина. Дори изолиран от специалния си костюм, той излъчваше достатъчно топлина, която датчиците да отчетат.

Той се премести две крачки надясно.

На екрана светлата точка, която отразяваше Корки, също се мръдна леко надясно в синхрон с него.

Когато се върна обратно пред екрана, точката също се премести.

На екрана се появи сложната схема на западната половина на партера. За всичките стаи и коридори премигваше също една-единствена самотна светеща точка — без съмнение това бе Итън Труман в хола на апартамента си.

Тъкмо там се бе надявал Корки да го намери.

Той остави екрана с датчиците за движение, отиде до по-близките двойни врати и излезе тихо в северния коридор.

Пред него се намираше високото кръгло фоайе на парадния вход с още една възхитителна елха. Обитателите и персоналът на Палацо Роспо бяха обладани от духа на Рождеството.

Корки се опита да си представи какви ли разкошни празнични ястия слагаха на трапезата си хора с такова богатство. След като убиеше Труман и хванеше момчето, може би той щеше да си позволи да отдели няколко минути да прегледа запасите от сладкиши в кухнята. Можеше да си напълни една кутия с домашно приготвени курабийки за вкъщи.