Читать «Лицето» онлайн - страница 295

Вниманието му бе привлечено от някакъв текст на екрана на компютъра. Труман, изглежда, беше излязъл посред четенето на електронната си поща.

Задоволявайки любопитството си, което беше важна част от същността му и което му беше служило твърде добре, Корки забеляза името на Йорн в края на съобщението. Уилям Йорн, домакинът по поддръжката на двора.

Той прочете съобщението от началото: ФРИК СИ ПРАВИ СКРИВАЛИЩЕ В ОРАНЖЕРИЯТА… Голяма част от оплакването на Йорн не говореше нищо за Корки, но новината за скривалището определено го заинтригува.

Тъй като и двете му мишени в момента бродеха неизвестно къде, на Корки му трябваше друг контролен монитор, и то бързо. Имаше такъв на стената на спалнята на началника на охраната, но Труман можеше да се върне всеки момент и да хване Корки, когато вниманието му е насочено в другата стая.

Забеляза някакъв предмет на пода до дивана. Мобилен телефон. Изглеждаше така, сякаш някой го е хвърлил.

Корки се върна предпазливо в западния коридор и по него стигна до апартамента на господин и госпожа Макбий.

Според архитектурния план контролен монитор имаше в хола им. За щастие те бяха в Санта Барбара.

По сведения на Нед Хокънбери, за да не пречат на почистването и на други домашни дейности, членовете на персонала, които живееха в имението, рядко заключваха вратите на личните си помещения, когато не бяха вкъщи.

Сведенията на добрия стар мъртъв Хокънбери, урода, се оказаха точно толкова достоверни, както и плановете. Корки влезе в апартамента на семейство Макбий и затвори вратата зад себе си.

Екранът на монитора до входната врата светна по негова команда. Той не си направи труда да запали лампата.

Прегледа набързо датчиците за движение на партера и откри само една светеща точка — тази на Корки в хола на семейство Макбий.

На втория етаж някой зави от западния коридор и се отправи към библиотеката в северно крило. Или Труман, или малкият Манхайм. Който и да беше, бързаше.

На третия етаж не се долавяше нито движение, нито телесна топлина.

Корки прегледа датчиците на двата подземни етажа. Нищо.

Човекът на втория етаж беше стигнал до библиотеката. Трябва да беше Итън Труман. Сигурно се беше качил по задното стълбище в западното крило.

Къде беше момчето? Неизвестно. Не се движеше. Не влизаше в обхвата на датчиците за топлина.

Можеше да бъде в спалнята си или в банята. А в тези помещения нямаше датчици.

Или се беше притаило в скривалището си в оранжерията.

Тази история със скривалището беше странна. Съдейки по писмото на Йорн, и персоналът я намираше за необичайна.

Труман тичаше към библиотеката. Момчето бе изчезнало. Мобилният телефон беше захвърлен на пода в апартамента на Труман.

Корки Лапута беше привърженик на старателната подготовка и точното изпълнение на плана. Но той беше приятел и на хаоса.

Точно в този момент виждаше ръката на хаоса. Подозираше, че Труман бе разбрал, че в имението е влязъл неканен гост.

Той засега се отказа от плана си и сърцето му трепна от вълнение от това неочаквано развитие. Доверявайки се на хаоса, Корки хукна към оранжерията.