Читать «Лицето» онлайн - страница 286

Според Нед Хокънбери периметърната алармена система обикновено не се активираше до единайсет часа вечерта и дори до полунощ. Тази вечер бяха решили да затворят рано.

Защо ли?

Да не би да се бяха уплашили от едни черни кутии и от онова, което беше в тях?

Стана му много приятно, че бе успял да ги стресне и въпреки това да се промъкне дотук през защитата им, и започна със задоволство да си тананика мелодията на Гринч от едноименния филм. Противогазът придаваше на изпълнението му приказно, извънземно, дори дивашко звучене.

Мик Сачатоун, бедният мъртъв Мик с изпъстрената с образа на Барт Симпсън пижама, бе проникнал в системата за охрана на Манхайм, като се бе свързал с нея чрез компютъра на компанията за външна сигнализация, която поддържаше денонощна, ежедневна връзка с тази стая. Той бе научил Корки на най-елементарните неща от функционирането й.

Най-напред Корки провери състоянието на двете специални скривалища. И двете бяха празни.

С помощта на компютъра той ги сложи в режим „обсада“ и ги заключи. Вече не можеха да бъдат отворени със скритите механизми и никой не би могъл да се скрие в тях.

Периметърната алармена система се активираше и дезактивираше с избирането на една от опциите ДА/НЕ. В момента на екрана светеше ДА. Корки щракна с мишката НЕ.

Сега вече можеше да отключи и да влезе в Палацо Роспо като у дома си. На коланите и на двамата спящи пазачи бяха закачени ключове. Той откачи една връзка и се усмихна.

Вдигна слушалката на един от телефоните и не чу сигнал. Опита мобилния телефон на един от пазачите. Не работеше. На Мик можеше да се разчита.

Корки остави пазачите на сънищата им, слезе по стълбите и се върна на верандата под решетката с тромпетното цвете. Свали противогаза и го хвърли. През редиците мокри от дъжда дървета в мрака на около сто и осемдесет метра на север се виждаше величествената сграда. Тъй като вътре бяха само Итън Труман и момчето, светеха малко прозорци. Въпреки това гледката напомняше на Корки огромен луксозен презокеански кораб, плаващ в нощното море. А той беше айсбергът.

Той отвори ципа на най-дълбокия джоб на костюма си и извади глока, на който предварително бе монтирал заглушител.

Глава 88

Калинке, малинке, разпери крилца…

Къщата ти се запали, тичай да спасиш своите деца…

След като прослуша разговор 51, Итън не се съмняваше, че някои от предхождащите петдесет записа също съдържаха ценна информация за него, но не можеше да си позволи да отдели време да ги прегледа и знаеше, че тава не му е нужно, за да разреши загадката.

Двайсет и две калинки. Двайсет и втори декември.

Днес. И оставаха малко повече от три часа до двайсет и трети декември. Ако нещо ужасно щеше да се случи, то щеше да бъде скоро.

Пистолетът му беше в апартамента му.

Фрик също вече трябваше да е там.

Той хукна от бялата стая, оставяйки синята врата отворена зад себе си.

Не биваше да се паникьосва. Периметърната алармена система щеше да изпищи веднага щом някой отвореше врата или прозорец. В паузите между всеки вой на сирената ясен компютърен глас щеше да съобщава стаята, в която има проникване.