Читать «Лицето» онлайн - страница 285

Пуф! Чувалът за боклук се наду толкова внезапно както въздушна възглавница в автомобил при челен сблъсък. Корки си помисли, че той може да се спука пред лицето му и да го окъпе в приспивателен газ.

В отдушника обаче имаше място за разширение, така че вместо да разтегне чувала до точката на пръсването, газът тръгна надолу по тръбата, мина покрай неподвижния вентилатор, който би го издухал, ако се включеше, влезе в тоалетната до стаята на пазачите и от там — из цялата сграда.

Затворените врати нямаше да попречат на разпространението на газа. Сънотворните изпарения щяха да преминат между вратата и прага, между вратата и рамката, през най-малките пукнатини и цепнатини, през отдушниците за отоплението, през отворите на канализацията.

Моментът не беше избран случайно — точно преди рутинната обиколка на имението в девет часа и двамата пазачи бяха в стаята под Корки. Приспивателното действаше толкова бързо, че десет секунди след разпръскването му двамата мъже щяха да са в безсъзнание.

Той изчака повече от половин минута, преди да тръгне от северното било на покрива. Той не беше стръмен и Корки слезе лесно по него.

Върху фасадата на сградата, която беше с размера на къща в богат квартал, имаше веранда, покрита със солидна решетка от секвоя, около която от десетилетия се виеше тромпетно цвете. Той скочи от покрива върху решетката.

От там скочи на поляната, подгъна колене при приземяването, както би направил парашутист, падна, изтърколи се и се изправи на крака.

Чувстваше се като Вин Дизел.

Свали раницата от гърба си и извади от нея противогаз. Хвърли раницата и сложи противогаза.

Централният вход на сградата за домакина по поддръжката на двора не беше заключен. Той влезе в сервизно фоайе.

Точно като на скицата.

Отдясно — врата към склад за градински инструменти, достатъчно голям, за да служи и като гараж за трите косачки, както и за двата електрокара, с които Йорн и работниците от екипа му разкарваха тор и други материали из огромното имение.

Отляво — врата към просторния офис на Йорн и друга врата към тоалетната за градинарите.

Направо — стълби към втория етаж.

На втория етаж в залата за наблюдение Корки намери двамата изпаднали в безсъзнание пазачи от нощната смяна. Единият бе прострян на пода, а другият се бе свлякъл на стола си пред мониторите.

Те щяха да останат в безсъзнание между шейсет и осемдесет минути. За Корки това време бе предостатъчно да си свърши работата и да си замине. Той придърпа стол към един от компютрите. Нито електрическото захранване, нито компютърната мрежа бяха засегнати от внимателното изключване на входящата и изходящата телефонна служба.

С противогаза на лицето си той дишаше като Дарт Вейдър.

При започването на смяната, както винаги, един от пазачите беше влязъл в системата за охрана с личната си парола. От информацията за текущото състояние на охраната покрай много други работи Корки разбра, че алармената система, охраняваща периметъра на къщата, е активирана и ако проникнеше в Палацо Роспо през врата или прозорец, щеше да предизвика воя на сирените.