Читать «Лицето» онлайн - страница 288

След бърз, но обстоен преглед на дрешника, чекмеджетата на бюрото, нощните шкафчета и на всяко друго място в спалнята, където Лапута би могъл да скрие нещо свързано с манията му за насилие, Хазарт не намери никакви доказателства както за престъпление, така и за психични отклонения.

Просто домът на Лапута се отличаваше най-вече с безупречната чистота, съперничеща на всяка стерилна лаборатория за биохимични оръжия, и с геометричното подреждане на всички предмети, малки и големи, граничещо с фетишизъм. Не само вещите, изложени на показ, но и на тези в чекмеджета бяха сякаш подравнени с микрометър, транспортир и линийка. Чорапите и пуловерите бяха сгънати и наредени с прецизността на робот.

Още веднъж Хазарт изпита чувството, че за Владимир Лапута тази къща беше убежище от безредието на света зад стените й.

Той излезе от спалнята в коридора, където постоя за момент, ослушвайки се внимателно, но долови единствено тихото барабанене на отслабващия дъжд по покрива. Погледна часовника си и се запита дали има време да претърси и стаите на горния етаж.

Обикновено инстинктът на Хазарт работеше безотказно, но този път той не му подсказваше нищо. Възможно бе професорът да се върне всеки момент или да не се върне с часове или дни.

Той отвори първата врата след главната спалня, на същата страна на коридора, и светна лампата.

Тя приличаше на склад. Прости картонени кашони, украсени единствено с номера в червено, бяха наредени по три един върху друг в стройни редици.

В Хазарт се пробуди интерес и той прекрачи прага. Но после осъзна, че кашоните са запечатани внимателно с лепенка. Ако разкъсаше някои от тях, той не би могъл да ги възстанови така, че да прикрие неофициалното си претърсване.

Приближавайки се към последната стая от същата страна на коридора, той усети неприятна миризма. Когато стигна до отворената врата, вонята се превърна в смрад.

Основният елемент в нея бе миризмата на разлагаща се плът, на която Хазарт бе попадал достатъчно често през годините си работа в отдела за грабежи и убийства. Той подозираше, че тук ще намери поне един от сувенирите на Лапута, което го накара да съжали, че бе спрял по-рано да хапне сандвич с кашкавал и пържени картофи.

Светлината от лампите в коридора не проникваше в стаята и Хазарт не можеше да види почти нищо.

Когато влезе и щракна ключа на стената, светна една нощна лампа. За момент той си помисли, че човекът на леглото, покрит наполовина с чаршаф, е труп.

Но клепачите на кървясалите очи, които бяха фиксирани върху него с жалостива молба, премигнаха.

Никога в живота си Хазарт не беше виждал в действителност живо човешко същество в такова окаяно състояние. Така изглеждат отрудените до смърт гладуващи пленници в концентрационните лагери, преди да бъдат хвърлени в общи гробове.