Читать «Лицето» онлайн - страница 284

На изток капитан Куиг фон Хинденбург и неговата Жулвернова джаджа се промушваха през сгъстяващата се мъгла, която се затваряше зад тях и ги скриваше така ефектно, както морето бе крило Немо и Наутилус.

Корки седна на покрива с лице към отдушника, който стърчеше на трийсет сантиметра от повърхността и идваше през тавана от тоалетната в стаята на пазачите.

Той се пресегна през рамо, отвори ципа на горното отделение на раницата си и измъкна голям найлонов чувал за боклук и ролка водоустойчива лепенка.

Над отдушника бе монтирана метална фуния върху десетсантиметрови подпори да го пази от дъжда и мръсотиите, носени от вятъра, без да пречи на циркулацията на въздуха.

Корки нахлузи чувала върху фунията и с една ръка го притисна възможно най-плътно към отвора на отдушника.

Ако вентилаторът в тоалетната работеше, чувалът щеше да се напълни с въздух и той щеше да бъде принуден да отложи тази критична фаза на мисията, докато вентилаторът бъде изключен. Чувалът обаче не се наду като балон.

Той омота лепенка върху чувала, за да запуши плътно отвора на отдушника.

Пресегна се отново през рамо и извади от раницата аерозолна опаковка с размера на лак за коса. Това обаче не беше обикновен спрей, а „оръжеен аерозолен разпръскван (ОАР) със суперускоряващо действие“, разработен от един от колегите му в университета, който бе получил щедра субсидия от китайската армия.

ОАР можеше да изхвърли цялото си силно сгъстено съдържание за шест секунди. Молекулите на активните му съставки бяха свързани с газ, чийто коефициент на разширение бе толкова висок, че и двата етажа на сградата щяха да бъдат замърсени за около минута.

Флаконът можеше да разпръсква всичко — от приспивателни препарати до нервнопаралитични и смъртоносни отрови, които убиваха при първото вдишване.

Корки не бе успял да се сдобие с отрова и му се налагаше да се задоволи с приспивателното.

Достатъчно беше само да упои пазачите. Макар че бе изцяло отдаден на каузата за разпадането на обществото и прераждането му, той не беше човек, който убива безразборно. Вярно, че напоследък му се бе наложило да извърши повече убийства в името на благородната си кауза. Ала той се имаше за личност, която може да проявява въздържаност със същата лекота, както и да освобождава звяра в себе си, когато надвисне опасност.

Той проби с пръст дупка в чувала, разшири я, мушна горната част на аерозолния контейнер в нея и я запечата с лепенка. Стиснал стърчащия навън край с лявата си ръка, с дясната той напипа през чувала халката за дърпане и я стисна с палеца и показалеца си. Тя действаше на същия принцип както ръчната граната. Той отскубна халката и я пусна в чувала.

Десетте секунди между активирането и разпръскването на съдържанието позволяваха контейнерът да бъде хвърлен през отворена врата или прозорец. Корки го стискаше и чакаше.

Когато съдържанието започна да излиза, контейнерът завибрира в лявата му ръка и моментално стана толкова леденостуден, че той усети смяната на температурата през ръкавицата си. Ако беше го държал с гола ръка, кожата му щеше да залепне за алуминия.