Читать «Лицето» онлайн - страница 282
Дийн Кунц
Итън бе дошъл тук, тласкан от чувство за неотложна необходимост, което бе временно позаглъхнало, но сега се разрази с нова сила.
Назад към разговор 54. Отново Хана.
Дъхът на Итън секна и той седна на ръба на стола.
Познатото детско стихотворение. Той промълви заедно с нея думите на третия ред:
Кутията за бисквити с формата на коте беше пълен с плочки с букви за играта „Анаграми“, с които можеше да се изпише думата „ЗЪБ“ деветдесет пъти.
Котето е котешко
Защо деветдесет? Може би не беше важно. Деветдесет плочки за всяка от трите букви се равняваше на двеста и седемдесет плочки общо, необходимото количество да се напълни кутията. На родения в сряда съдбата има зъб.
Разговор 53. Хана.
Дори след изчистването на смущенията и подсилването на речта тя оставаше неразбираема, сякаш реката между живота и смъртта в този случай се бе разширила и отсрещният бряг се бе преместил зад океан.
Разговор 52. Също неясен.
Разговор 51. Хана с друго детско стихотворение.
Итън скочи на крака и събори стола си.
Чанинг Манхайм нямаше да се прибере до следобеда на 24 декември. Работната теория бе, че най-рано дотогава няма да има опасност за Лицето.
Може би Лицето въобще не е бил в опасност. Може би набелязаната жертва от самото начало да е бил Фрик.
Двайсет и две калинки в малко стъклено бурканче. Защо не двайсет и три или двайсет и четири? За разлика от котето кутия то не бе и наполовина пълно. Защо не бе напълнено с петдесет калинки до капачката?
Беше вторник, 22 декември.
Глава 87
Корки се премести от средата на пейката към външната стена на гондолата и Тротър му каза:
— Полека, полека!
Внезапното преместване на тежестта от 77 килограма можеше да накара кораба да се разклати и дори да се разлюлее, което бе прекалено рисковано толкова близо до покрива.
Корки се опря на перилата и с бавни движения прехвърли краката си един по един извън гондолата, а Тротър използва собственото си тегло за уравновесяване, премествайки се върху пейката към десния борд, и с таблото за управление поддържаше кораба в правилно положение.
Дирижабълът се клатеше, но не опасно.
По сигнал на Тротър Корки се измъкна изцяло извън гондолата, но не се пусна веднага от нея. Отначало той увисна, хванат с две ръце за перилата, докато пилотът успее да компенсира изменението в разпределението на тежестта.
Когато балансът бе постигнат, Корки пусна перилата с лявата си ръка и се хвана по-ниско за скоба върху резервоара за баласт, после направи същото с дясната си ръка. Металът беше студен и влажен, но благодарение на покритите с найлон кожени ръкавици той успя да се хване здраво.
Погледна надолу и видя, че краката му се люлееха на четирийсет и пет-петдесет сантиметра от покрива.
Не смееше да скочи от толкова високо. Макар че най-вероятно щеше да запази равновесие, щеше да вдигне много шум и да привлече вниманието на охраната в стаята, която заемаше половината от втория етаж на сградата.
