Читать «Лицето» онлайн - страница 277

— Бурята е към края си. Няма мълнии — отбеляза Корки.

— Но по-рано през деня имаше.

— Не много. Нали ти казах, Тротър, че ние от правителството контролираме бурята. Когато са ни необходими мълнии, те удрят там, където пожелаем, а когато не ни трябват — няма да удари нито една.

Освен че беше пълен с невъзпламеним хелий вместо с водород, дирижабълът се отличаваше от цепелините по това, че нямаше твърд вътрешен скелет. Обвивката на Хинденбург — съд с дължина, равна на височината на Айфеловата кула и на четири самолета „Боинг“ 747, наредени един зад друг — бе опъната върху сложна стоманена рамка, която съдържаше шестнайсет гигантски газови клетки, големи херметични памучни чували с пластмасово покритие, както и цял луксозен хотел. Дирижабълът на Тротър, както и всеки друг, представляваше просто една торба, когато се изпразнеше.

Понеже нямаше изчезнали ягоди, за които да се тревожи, и сачмени лагери, които да върти нервно из ръцете си като Богарт в Бунтът на Кейн, капитан Куиг фон Хинденбург наблюдаваше бавно пълзящата мъгла и примижаваше от усилие да зърне облаците над нея. Той изглеждаше притеснен и сърдит. Със залепналата си от дъжда рижа коса, изпъкналите си очи и мустаците си на морж приличаше на карикатура.

— Никак не ми харесва тази работа — промърмори той.

Глава 84

На третия етаж, в северния край на западното крило, срещу апартамента от 325 квадратни метра, в който беше спалнята на Лицето, се намираше синята врата, пред която стоеше Итън. Никоя друга врата в къщата не беше като нея.

На Мин дю Лак му се беше присънил правилният нюанс на синьото. По сведения на госпожа Макбий дизайнерът по интериора беше опитал четирийсет и шест нюанса боя, преди духовният наставник да се убеди, че действителността съответства на съня.

Впоследствие се оказа, че необходимият оттенък на синьото беше съвсем същият като на кутиите с макарони „Ронцони“.

Линията за обаждания от мъртвите и свързването й с телефонен секретар не бяха достатъчно според Мин и Манхайм за сериозно изследване на явлението. Беше се наложило да се отдели и специално помещение за все по-сложната апаратура, която се прибавяше към телефонния секретар. Двамата бяха единодушни, че обстановката в това помещение трябва да вдъхва покой, като се започне с цвета на вратата.

Мин го наричаше свято място, а Чанинг Манхайм го бе обявил за неприкосновено.

Ключалката бе от най-простия вид с дупка в бравата. Ако не успееше да избута езика през цепката между вратата и касата, Итън щеше да я разбие с ритник.

Той пъхна една кредитна карта и успя от първия път — синята врата се отвори и разкри стая с размери пет на четири метра и със скрити зад вътрешна стена прозорци. Таванът и стените бяха тапицирани с вата и бяла коприна. Килимът също беше бял. Отвътре вратата не беше синя, а бяла.

В центъра на стаята се намираха два бели стола и дълга бяла маса. Масата и отчасти подът под нея бяха покрити с това, което Фрик би нарекъл лайняна камара от апаратура, последна дума на техниката, допълваща свръхмощен компютър. Всички уреди бяха покрити с бели пластмасови калъфи и марките им бяха заличени с бял лак за нокти. Дори и кабелите бяха бели.