Читать «Лицето» онлайн - страница 275

Калинки, охлюви, парчета от препуциум…

Линия 24 в действие.

Далечният глас отекна в паметта му като тъжния крясък на чайки в мъглата: Итън, Итън…

Телефонни обаждания от мъртвите.

Калинки, охлюви, парчета от препуциум…

Сигналната лампичка — миниатюрно копие на червената предупредителна лампа високо над кубето на „Богородицата на Анджелис“ — последната линия на телефонното табло, последна линия, последен шанс, последна надежда.

Итън долови аромата на рози. В апартамента нямаше рози.

В съзнанието му се появи образът на рози „Бродуей“, оставени на гроба й, златисто червените им цветове се открояваха върху мократа трева.

Уханието на розите стана още по-осезаемо и продължи да се засилва. То бе реално, а не въображаемо и значително по-силно тук, отколкото беше в „Рози завинаги“.

Тръпките, които лазеха по тила и по главата му, не бяха резултат от обикновен страх, а от смирено страхопочитание. Едно студено свиване в стомаха.

Той нямаше ключ за забранената стая зад синята врата, където се записваха разговорите от линия 24. Внезапно си даде сметка, че липсата на ключ няма да го спре да проникне вътре.

Следвайки интуицията си, която не можеше да обясни, но на която абсолютно вярваше, Итън се втурна от апартамента към задните стълби и по тях се изкачи тичешком на третия етаж.

Глава 83

Завързан с тънки трептящи въжета за здравите клони на две големи дървета и закрепен за камиона, дирижабълът напомняше на мятаща се риба, изтеглена на сухо в плитчините, но жадуваща да се гмурне отново в дълбините на небето.

Сив на цвят и подобен на кит, десетина метра на дължина и три-четири метра в диаметър, въздушният кораб беше дребна риба в сравнение с гигантите на „Гудиър“. Ала на Корки му се виждаше огромен.

Морското чудовище изглеждаше внушително осветено отдолу от два малки прожектора. По закръглените му хълбоци се стичаха сребристи дъждовни капки. Навярно гледката бе тъй потресаваща не заради сравнително скромните му размери, а защото тук, в Бел Еър, през първото десетилетие на двайсет и първи век, един цепелин изглеждаше на грешно място и в грешно време.

Освен че бе загрижен за оцеляването си, поклонник на теориите за конспирация и психар, Джак Тротър бе също и любител на въздухоплавателните балони. Той постигаше състояние на душевен покой единствено във въздуха, носен от вятъра. Докато се рееше из небесата, агентите на злото не можеха да го хванат и да го хвърлят в някой влажен зандан, където единствената светлина са червените очи на плъховете.

Той притежаваше традиционния модел — корпус на пъстри райета, система за надуване, двигател на пропан-бутан, гондола за пилота и пътниците, — който понякога подкарваше сам, единственият полетял в нежна пролетна утрин или в златна лятна вечер. Той също участваше във въздухоплавателни състезания, в които двайсет, трийсет или повече ярко оцветени балона политаха едновременно и се понасяха като ято из небето.

Пълнен с горещ въздух балон е оставен почти изцяло на милостта на вятъра. Пилотът не може нито да планира определена точка на приземяване, нито да предскаже времето за пристигане с някаква точност.